Защо съдът оставя без разглеждане жалби срещу отказ за премахване на незаконен строеж?
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Нерядко граждани подават сигнал до кмета на общината, че в определен имот е извършено строителство без необходимото разрешение, като настояват да бъдат предприети действия по премахване на незаконния строеж.
По повод на сигнала кметът обикновено назначава комисия, която извършва проверка на място и по документи, съставя констативни протоколи и, когато са налице предпоставките, изготвя съответните актове.
Особен интерес представляват случаите, в които след приключване на проверката административният орган изпраща до подателя на сигнала писмо, с което приема, че не са налице законовите основания за издаване на заповед за премахване на строежа.
Именно този отказ да бъде издадена заповед за премахване на незаконен строеж често се оспорва пред административните съдилища.
Съдебната практика обаче последователно приема, че писмото, с което подателят на сигнала е уведомен за този извод, не представлява индивидуален административен акт, а има единствено уведомителен характер.
Не съществува норма в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава кмета на общината да се произнася по искане за премахване на незаконни строежи.
Кметът не е длъжен да издаде заповед за премахване, ако прецени, че не са налице фактическите основания за това.
Правомощията си по чл. 224а (кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория, напр., когато липсва разрешение за строеж) и чл. 225а (кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни, защото напр. са без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Заповедта се издава въз основа на констативен акт) от ЗУТ кметът на общината упражнява служебно, респективно сам преценява дали да издаде индивидуален административен акт или не.
Разпоредбата на чл. 214, т. 3 от ЗУТ изрично сочи, че индивидуални административни актове по този закон са актовете за спиране, забрана за ползването и премахването на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на такива актове.
Тъй като отказът за издаване на заповед по чл. 225а от ЗУТ не представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 3 от ЗУТ, в случая не е налице акт, подлежащ на оспорване, поради което е налице и основанието по чл. 159, т. 1 (актът не подлежи на оспорване) и т. 4 (оспорващият няма правен интерес от оспорването) от Административнопроцесуалния кодекс, за недопустимост на съдебното производство. В същия смисъл е практиката на ВАС – Определение № 8271/ 2015 г.
Отказът представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, само когато отрича претендирани от заявителя благоприятни последици, както и в изрично посочените от закона случаи.
Не е налице и хипотезата на мълчалив отказ.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Така, мълчалив отказ е налице при неизпълнение в предвидените в чл. 57 от АПК (административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. А индивидуалните административни актове – волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, също и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие, се издават до 7 дни от датата на започване на производството. Когато издаването на акт или извършването на действие включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни) или в специални закони срокове на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Това искане при всички случаи следва да сочи конкретни факти, от които да следва задължението на административния орган въз основа на конкретна правна норма да издаде индивидуален административен акт.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по административно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за устройство на територията;
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/.