Договорът за поръчка – законова регламентация и принципни положения
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, с договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
Договорът за поръчка по правило е неформален и е възможно съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства.
Разпоредбата на чл. 292, ал. 3 от ЗЗД установява писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Но законът не изисква имотът да е индивидуализиран по местонахождение и граници в договора за поръчка.
Договорът за поръчка е едностранен договор, двустранен е при уговорено в него възнаграждение.
Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.
Няма пречка предмет на договор за поръчка да бъде придобиването на акции от капитала (или акция, материализираща права върху целия капитал) на търговско дружество, акцентират върховните касационни съдии в реш. № 257/ 2017 г.
Но когато мандатът не е за придобиване, а за упражняване на права (например за събиране на вземане), представителят не може да предяви тези права от свое име, освен ако не са му прехвърлени, т.е., когато мандатът е за упражняване на права, то той трябва да е явен, се казва реш. № 304/ 2019 г. също на ВКС.
Така, когато мандатът е насочен към придобиване на права, косвеното представителство е възможно.
Ала когато мандатът е насочен към упражняване на вече съществуващи права, косвеното представителство по правило е невъзможно. Необходимо е явно представителство, освен ако самото право не е прехвърлено (например чрез цесия).
Договорът за поръчка може и да не бъде съчетан с упълномощаване. В този случай ще е налице косвено представителство (скрито пълномощие).
За разлика от прякото представителство, при косвеното представителство довереникът извършва правните действия от свое име и последиците от извършените правни действия възникват за него, а не за доверителя. Ето защо, законът вменява в задължение на довереника да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, като му предостави и сметка. Но и без осъществяване на тази прехвърлителна отчетна сделка правата, придобити от довереника по сделки с трети лица, се смятат за права на доверителя във вътрешните отношения между довереника и доверителя. Тези права се смятат за права на доверителя и по отношение на трети лица, които знаят, че довереникът действа като косвен представител по отношение на доверителя.
В реш. № 70/ 1995 г. на ВС е разяснено, че при косвеното представителство са налице три сделки. Първата от тях е учредителна сделка, по силата на която представителят се овластява от свое име, но за сметка на представлявания, да извърши една или няколко сделки. Учредителната сделка може да бъде под формата на договор за поръчка или на неговите разновидности (комисионен или спедиционен договор). Втората сделка е изпълнителната, която се сключва между косвения представител и третото лице. Тъй като скритият пълномощник действа от свое име, правата и задълженията от изпълнителната сделка с третото лице възникват в неговата правна сфера. Третата сделка е отчетна, чрез която косвеният представител прехвърля придобитите в резултат на изпълнителната сделка права и задължения в патримониума на представлявания. Това може да бъде извършено чрез предаване на собственост, плащане, прехвърляне на дълг, цесия на вземане и др.
Съобразно чл. 281 и следващи от ЗЗД, довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.
Чл. 282. Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.
Чл. 283. (1) Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично.
(2) Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.
(3) Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването. Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.
Задължение за отчет
Според новелата на чл. 284, ал. 1 и 2 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.
(2) Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 ЗЗД (напр. обективирана в реш. № 50074/ 2023 г. на ВКС), в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката – както полученото от трети лица, така и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението.
Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката (чл. 285 ЗЗД).
Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. Ако довереникът е понесъл някакви разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо поначало след понасянето на разноските, но е възможно да се уговори авансиране. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото.
Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено (чл. 286 ЗЗД).
В тази връзка, в реш. № 102/ 2018 г. на ВКС пише, че за задължението за възнаграждение по договор за поръчка няма определен в закона срок за изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва от покана до длъжника. В този случай, поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в забава, влечаща съответните санкционни последици (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), но не поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността тече от възникване на задължението.
Чл. 287. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.
Когато договорът за поръчка е развален, връщане на даденото за изпълнение на поръчката се дължи на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (неоснователно обогатяване) – отпаднало основание.
Чл. 288. (1) Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение.
(2) Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.
Чл. 289. Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.
Чл. 290. Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.
Чл. 291. При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.
Според разпоредбата на чл. 292, ал. 1 и следващи от ЗЗД, ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
(2) Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.
(3) Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.
Но фикциите по чл. 292, ал. 2, изр. 3 и 4 ЗЗД не се прилагат за изпълнителната сделка по мандат, учреден с комисионен или спедиционен договор (чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 361, ал. 2 ТЗ). Следователно потестативното право по чл. 135 ЗЗД (кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането) на кредитора не възниква за сделка, с която длъжникът е прехвърлил на третото лице имуществото, придобито по изпълнителна сделка по мандат, учреден с договор за поръчка. Тя е в изпълнение на задължението по чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и не е увреждаща за кредитора на довереника. За извода е без значение знанието или незнанието на кредитора за мандата, постановява състав на ВКС в реш. № 119/ 2022 г.
Фактическият състав по чл. 135 ЗЗД е осъществим, само ако съдът установи, че имуществото е включено в договора за поръчка или че договорът за поръчка е нищожен, включително служебно – когато нищожността произтича пряко от този договор (напр. поради неспазената форма по чл. 292, ал. 4 ЗЗД) или от събраните по делото доказателства.
Тоест първо съдът трябва да установи дали изобщо е налице действителен договор за поръчка, който обхваща именно това имущество и едва след това се решава дали Павловият иск по чл. 135 ЗЗД е основателен.
Мандат и договор за управление
Договорът за възлагане на управление е вид договор за поръчка.
Договорите за възлагане на управление на търговско дружество са подвид на договор за поръчка под режима на чл. 280 и сл. ЗЗД, стига самият устав на дружеството да не предвижда трудови правоотношения с членовете на управителния орган на дружеството (опр. № 585/ 2009 г., ВКС).
Мандат и договор за консултантски услуги
Договор за консултантски услуги може да се сключи за извършване на физически и правни действия, като в този случай сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.