Предявяване на разследването в досъдебното производство
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Предявяването на разследването има за своя непосредствена задача да осигури възможност на обвиняемия и пострадалия да се запознаят не само с доказателствените, а и с всички други приложени по делото материали, в това число постановлението за привличане на обвиняем, както и всички други актове, издадени в хода на разследването.
Съгласно чл. 227, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс, след извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването.
(2) Обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това.
(3) Призоваването се извършва на посочените по делото адреси за призоваване в страната, като призовката се връчва не по – късно от три дни преди датата за предявяване на разследването.
(4) Разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си.
(5) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 (когато участието на защитник е задължително) му назначава резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник.
(7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.
(8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.
(9) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3 (когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши).
Запознаване с материалите
А следващата разпоредба на чл. 228, ал. 1 и следващи от НПК, гласи че, разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.
(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.
Предявяването на разследването е право на обвиняемия. Реализирането му предполага активно поведение на обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник, чрез отправяне на искане към разследващия орган.
Когато обвиняемият или пострадалият изрично заявят, че не желаят да им бъдат предявени материалите от досъдебното производство и затова разследването не им е било предявено, не е допуснато процесуално нарушение, а още по – малко съществено такова. Но непредявяване при направено искане е винаги съществено процесуално нарушение. Такова е налице и когато тези лица не са запознати с всички, а с част от материалите по делото.
Като не е запознал в конкретния случай обвиняемия с допълнителното заключение на техническата експертиза, прокурорът го е лишил напълно от гаранциите при предявяване на разследването (реш. № 962/ 1992 г., ВС). Допуснато е съществено процесуално нарушение и когато при направено искане разследването не е било предявено, независимо че производството е било спряно или прекратено от прокурора.
А когато обвиняемият или пострадалият са били надлежно призовани, но не са се явили за предявяване на разследването, няма основание да се приеме, че процесуалните им права са били ограничени (реш. № 269/ 2012 г., ВКС).
Предвиденият пък три дневен срок по чл. 227, ал. 3 НПК, е от значение за правото на защита, за да могат обвиняемият и пострадалият да ангажират свой защитник. Но когато призован чрез органите на полицията обвиняем или пострадал не са били открити на посочения от тях адрес за призоваване, разследването не се предявява (реш. № 508/ 2012 г., ВКС).
В реш. № 48/ 2010 г., ВКС приема, че разследването не може да се предяви в отсъствието на защитник, когато участието на такъв е задължително.
Предявяване на разследване и предявяване на обвинение
При предявяването на обвинението обвиняемият научава в какво е обвинен. Докато целта на предявяването на разследването е да се запознаят заинтересованите лица с всички приложени по делото документи и вещи.
Обвинението се предявява, като се дава възможност на обвиняемия и защитника му да се запознаят като прочетат постановлението за привличане на обвиняем, след което на обвиняемия се връчва препис от същото. Разследването пък се предявява, като се предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник, на пострадалия и неговия повереник, да се запознаят със съдържанието на всички приложени по делото писмени материали и вещи, за което разследващият орган определя срок, в зависимост от обема и сложността на делото, от образованието, културата, възрастта на лицата и т.н.
Освен тези разлики, обвинението се предявява само на обвиняемия в присъствието на защитника му, а разследването – както на обвиняемия и защитника му, така и на пострадалия и повереника му.
А и предявяването на обвинението е винаги задължително, а предявяването на разследването не е.
Искания, бележки и възражения
Според новелата на чл. 229, ал. 1 и следващи от НПК, след като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.
(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.
(3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 наблюдаващият прокурор се произнася в срок до седем дни с постановление, което не подлежи на обжалване.
Исканията са волеизявления на заинтересованите лица за извършване на конкретни процесуални действия или за издаване на конкретен процесуален акт.
Възраженията са волеизявления на заинтересованите лица, с които се оборва основателността или законосъобразността на искания, направени от други субекти на процесуалната дейност. Чрез възражение може да се поиска и преустановяване на процесуалното действие, извършвано от друг субект на процеса – гражданин или държавен орган.
Бележки могат да се правят по повод всяко процесуално действие, което се извършва в присъствието на заинтересованото лице. С бележка се обръща внимание именно на държавния орган, който извършва действието и който е отговорен за неговото законосъобразно осъществяване.
Исканията, бележките и възраженията могат да се отнасят до непълнотата на събраните доказателства, до допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на действия по разследването и други процесуални действия. Исканията, бележките и възраженията трябва да бъдат мотивирани, макар че това не е условие за валидността им.
Когато по направените искания, бележки и възражения се е произнесъл разследващият орган, а не прокурорът, допуснатото нарушение е съществено (напр. реш. № 286/ 2011 г., ВКС).
В ТР № 9/ 1988 г. на ОСНК е прието, че неподписването от обвиняемия на протокола за предявяване на разследването, без да са посочени причините за това, означава, че това действие не е извършено.
Съставянето на протокол е необходимо като доказателство за извършеното предявяване. Този протокол доказва, че действието е извършено, времето и мястото, лицата които са се запознали с материалите по делото, и исканията, бележките и възраженията, които те са направили.
Допълнителни действия по разследването
Според разпоредбата на чл. 230, ал. 1 и 2 от НПК, при извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети.
(2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.
Целта на повторното предявяване е да се осигури участие на обвиняемия в наказателния процес и пълното му запознаване с всички доказателства, въз основа на които се основава обвинението още на предварителното производство.
Нарушаването на тези разпоредби съставлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила (реш. № 289/ 1993 г., ВС).
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.