Защита на правото на собственост чрез негаторен иск
Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т.нар. негаторен иск (actio negatoria – отрицателен иск) е иск за собственост. В Закона за собствеността той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum).
Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Затова тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – тяхната пазарната цена няма значение за цената на иска и за определянето на размера на дължимата такса (ТР № 4/ 2015 г., ВКС),
В практиката на Върховния касационен съд – решение № 75/ 2010 г. – се приема, че целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Както се приема още с ТР № 31/ 1984 год., ОСГК на Върховен съд, неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Искът е относим към фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността (реш. № 942/ 2008 г., ВКС).
Въздействие съставлява напр. използването на обща по естеството си част не по нейното предназначение.
Предназначението на общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание на етажната собственост. Затова с реш. № 283/ 2012 г., ВКС, е прието че „по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост”. В същия смисъл е и решение № 75/ 2010г., според което използването на обща част по естеството си не по предназначението й смущава правото на собственост на етажните собственици и е неоснователно действие против което защитата е чрез негаторен иск. Предявяването на иска е действие по обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите собственици за предявяване на иска.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12 от Закона за управление на етажната собственост, собствениците са длъжни да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, основен, текущ или неотложен ремонт, реконструкция, преустройство или обновяване на общи части или други помещения. При неизпълнение на тези им задължения са предвидени административни санкции, а другите съсобственици разполагат също с възможността да предявят негаторен иск.
Самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него (неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца се състои в прокарването на локалната инсталация, поради което и търсената защита чрез премахването й съответства на вида на нарушението и не го надхвърля – № 212/ 2014 г., ВКС). Това се приема и в практиката на ЕСПЧ – например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на Милева и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище.
Според решения по чл. 290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика, когато искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е основан на твърдения за накърняване на правото на собственост чрез незаконно строителство на регулационната линия или при изграждане на строеж в съседен имот при неспазване на нормативно установените отстояния от регулационните граници, защитата на собствеността следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля – напр. решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 132 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г., решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г., двете на ВКС, II-ро г. о., и др. Същевременно задължителната съдебна практика приема и това, че има определени хипотези, при които самото незаконно строителство нарушава правото на собственика на засегнатия имот да го ползва по предназначение – например когато създаденото вследствие изграждане на незаконна постройка състояние нарушава чужди права /решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I-во г. о./, или когато при изграждането на незаконен строеж са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване възможността за ползване на съседния имот по предназначение /решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./.
Основание за защита се поражда и при състояние, от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта.
По правилата на чл. 98 ГПК /отм./
при предявяването на негаторен иск е необходимо да се посочи и онова неправомерно действие,
посредством което се създават пречки за предявилото иска лице да ползува общата вещ според нейното предназначение и ако такива действия не са били посочени в исковата молба, следва да бъдат дадени указания в тази насока. Посочването на действието следва да се отрази както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба, тъй като именно действието, което се иска да бъде преустановено (т.е. което е посочено в петитума на исковата молба) е довело до невъзможността вещта да бъде ползувана по предназначение и обуславя интереса от търсената защита (т.е. се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба като фактическо обстоятелство, на което се основава предявения иск).
Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие.
Когато търсената защита по негаторния иск се ограничава до отричането на претендирания сервитут или ограничено вещно право и не претендира произтичащите от това притезания по отношение на нарушителя, предмет на делото по предявен негаторен иск е несъществуването на съответния сервитут или на друго ограничено вещно право, т.е. на оценими в пари имуществени права. Тяхната парична оценка е цена на иска. И доколкото става въпрос за вещни права, цената на иска се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава – върху пазарната цена на отричаното вещно право, а държавната такса се определя по реда на чл.71, ал.2 ГПК върху 1/4 от така формираната цена на иска. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друг вид въздействие, което собственикът да е длъжен да търпи, и то има парична оценка, върху нея следва да бъде определена цената на иска и съответно – размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното въздействие няма парична оценка, размерът на държавната такса следва да се определи от съда по реда на чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК.
В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда. Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса (ТР № 4/ 2015 г., ВКС),
За да бъде уважен иска по чл. 109 от Закона за собствеността,
е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право (ТР № 4/ 2015 г., ВКС). В допълнение, в реш. № 340 по гр. д. № 918/93 год. на ІV г. о. ВС е прието, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота.
Исковите молби с правна квалификация чл.109 ЗС не подлежат на вписване.
Кога искът е неоснователен
Когато неоснователното действие и смущаване правото на собственост, е резултат от дадено от самия ищец съгласие, въз основа на което напр. са издадени строителни книжа, не е налице причинна връзка между поведението на ответника и създадената пречка за упражняване правото на собственост, поради което иска по чл. 109 ЗС би бил неоснователен (реш. № 243/23.10.2012 г. на ВКС). А съобразно реш. 151/ 2011 г., ВКС – не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторния иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем.
Следователно, ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Използвани източници:
- Закон за собствеността;
- Практика на ВКС – http://www.vks.bg/ .