pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит. ✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна 📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Според Световната здравна организация насилието е умишлено използване на сила или власт, чрез заплашване или осъществяване на действие срещу друг човек или група хора от общността, което води или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа травма, забавяне в развитието или някаква загуба. В по – конкретен аспект с темата, Декларацията за премахване на насилието срещу жените от 1993 г. определи домашното насилие като физическо, сексуално и психологическо насилие, което се случва в семейството. Безспорно, едно от най-слабо докладваните престъпления в световен мащаб.

Покрай наложителните промени в Наказателния ни кодекс досежно това деяние, проблемът има различни измерения – от практически трудно доказуемото психическо насилие до неизследване на мотивите подбудили насилника. Впрочем, според законопроекта за изменение и допълнение на НК се очертават деянията вече в условията на домашно насилие и се инкриминират например „системното упражняване на психическо насилие“, „преследването на дадено лице с цел да се възбуди основателен страх за безопасността му“ (изследване още от 2011 г. установява, че почти половината от страните членки на ЕС са въвели специална разпоредба във връзка с преследването в наказателните си кодекси). А през миналата година със Закон за допълнение към Закона за защита от домашното насилие се регламентира изграждането на още кризисни центрове за лица пострадали от домашно насилие, поради недостатъчния им брой. Нещо за което страната ни е подканвана още от 2012 г. от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените, действащ съгласно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. Причините за проявата на търпение от жертвите пък могат да бъдат най – различни – от финансова зависимост до местни обичаи и традиции, въплътени дори в законите на някои държави, например в Йемен съпругата трябва да се подчинява на съпруга си и не трябва да напуска дома си без негово разрешение. От друга страна, много хора не разпознават себе си като насилници или жертви, защото разглеждат преживяванията си просто като семейни конфликти, излезли от контрол. Съществува и корелация между домашното насилие и насилието над деца. Домашното насилие, като модел на поведение, увеличава вероятността самите деца да станат жертви. Швеция е първата страна, в тази връзка, която забранява телесното наказание прилагано от родители, още през 1966 г.

Законовата рамка на домашното насилие към настоящия момент

Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие, като такова се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В чл. 3 е очертан кръга на лицата, извършили домашно насилие и спрямо които може да се търси защита по този закон, сред тях попадат: съпруг или бивш съпруг; лице, с което пострадалия се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ или низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително. Редът В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита, а това е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.А когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Мерките за защита от домашното насилие са:

• задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
• отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда (ще отворим скоба, в която ще цитираме мотивите из реш. № 73/ 2017 г., ВКС, по въпроса дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот –  „Тогава, когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание, макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период. Следователно, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена“);
• забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
• временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
• задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
• насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Според Европейския съд по правата на човека, Case of A. v. Croatia (жалба № 55164/ 08, решение от  14 октомври 2010 г.), основната цел на налагането на наказателни санкции е да се ограничи и възпре извършителят, за да не причинява допълнително увреждане на жертвата. Безспорно, след като производството по определяне на мерки за защита срещу домашно насилие не е исково, а такова по спорна съдебна администрация, според Тълкувателно решениеТР № 6 /2013 год. на ОСГТК на Върховен касационен съд, решението, постановено в това производство, не се ползва със сила на присъдено нещо по смисъла на ГПК, т. е., с регулиращо и с правоустановяващо действие, разбирано като определеност и безспорност на съдебно установеното правно положение (С., Ж., Българско гражданско процесуално право, ДИ „Наука и изкуство”, 1988 год., стр. 302-303). За разлика от гражданския процес чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ свързва понятието „сила на присъдено нещо” (res judicata) с наличието на неподлежащ на по-нататъшен съдебен контрол и станал окончателен съдебен акт. В тази връзка постановените мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Във всеки момент, при настъпване на нови обстоятелства, могат да се вземат нови мерки с оглед тяхната адекватност. Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.                В случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата – из  определение  № 27/ 2011 г., ВКС. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на: пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение; брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице. Съгл. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, съдът се произнася с решение в открито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита. А решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Използвани източници:

• Закон за защита от домашното насилие;
• Практика на ВКС – http://vks.bg/vks_p10.htm.