Из лабиринта на законопроектите: „Мълчаливият отказ/ съгласие“

„Мълчанието е най-красноречиво“ зад тези думи стои авторството на американския писател Джон Стайнбек. За древните римляни пък,  мълчанието е било знак за съгласие – „Qui tacet consentire videtur“ (макар и относимо към облигационните отношения).

Най – общо казано, мълчаливият отказ е уреден в полза на администрацията, когато към нея например са отправени прекомерен брой искания за издаване на определен вид административен акт, а времето се явява дефицит. Така всяко искане, по което липсва произнасяне в срок, се счита за мълчаливо отказано. В противовес, мълчаливото съгласие е конструктивен подход за преодоляване на административното бездействие.

 

За

мълчалив отказ

да се издаде акт, се смята непроизнасянето в срок, съобр. чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. А непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие само в случаите и при условията, предвидени в специални закони.

Но „Не всяко непроизнасяне на административния орган е основание да се приеме, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, респективно мълчаливо съгласие. Такива са налице само, когато органът, до когото е отправено искането, има задължение да се произнесе по направеното искане или има задължение да направи предложение до друг орган за издаването на акта (аргумент от чл. 58, ал. 2 от АПК)“ – из реш. № 1936/ 2017 г. на Върховен административен съд.

Съгл. чл. 149, АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

 

Предвидените изменения

Част от допълненията касаят създаването на предпоставки за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи. И както безупречно се констатира в мотивите към законопроекта, „Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най – лесно се игнорира бездействието на администрацията и рязко се намалява административната тежест“.

За отбелязване е, че отпада възможността за

обжалване на мълчаливото съгласие,

което би обезмислило въвеждането на института, тъй като за адресата липсва правен интерес, а органът постановил административен акт при условията на мълчаливо съгласие не следва да има право да го обжалва.

Институтът на мълчаливото съгласие е инкорпориран още преди години в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Така напр, съгл. чл. 28, „При издаването на разрешение и на удостоверение за извършване на еднократни сделки или действия се прилага мълчаливо съгласие, ако в закон не е предвидено друго. Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне“. Уреден е и процеса на доказване на мълчаливото съгласие пред административния орган – с копие от заявлението и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган и с всички други допустими от закона начини и средства. Отделен остава въпроса доколко практически приложими са били тези норми.

Към сегашния чл. 58 от АПК е предвидено добавянето на принципа, че с индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения за лица различни от заявителя. Също така, в едномесечен срок от настъпването на мълчаливото съгласие, заявителят трябва да подаде декларация, с която регистрира съдържанието на мълчаливото съгласие пред деловодството на компетентния административен орган, като декларира, че не му е съобщен изричен акт в тридневен срок от изтичането на срока за произнасяне на административния орган. И съдържанието на индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, ще се установява съгласно текста на искането за издаване на административен акт и входящ номер, удостоверяващ постъпването на искането в компетентния административен орган и писмената декларация от заявителя.

Използвани източници:

    • Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс;
    • Административнопроцесуален кодекс;
    • Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;