pravenanaliz.eu

В  повечето  европейски държави, пешеходците се ползват с предимство при пресичане на пътното за движение, при положение, че се намират на тротоара, но всеки момент ще навлязат на пешеходната пътека. Формулировката „пресичане на платното за движение“ не е дефинирана в закона, поради което се извежда от съдебната практика. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата е общо правило, вменяващо на водача на ППС да е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, между които и пешеходците. Изискуемото от водачите на ППС поведение при приближаване към пешеходна пътека  е да се пропусне стъпилите или преминаващи по нея пешеходци, като се намали скоростта, а при необходимост – и да се спре.

Насоката у нас, е зададена от едно

Тълкувателно решение на Върховен съд, датирано от далечната 1984 г.

За интерпретацията на предимството на платното за движение, допринася и един фрагмент от Реш. № 1089/ 1977 г., отново на ВС – „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на ППС е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя  ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато безопасността на носителя на това право е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване възниква задължението да не го осъществи на всяка цена“.

Във въпросното Тълкувателно реш. № 28/ 1984 г., по н. д. № 10/ 84 г., ОСНК, доколкото тълкуването е похват, чрез който се разкрива действителния смисъл на разпоредбите, изпъкват някои тезиси, на които се осланят в мотивите си съдебните състави през годините:

„1. Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка.

Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие.

Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни последици.

6. Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това.

10. Бавното преминаване през пешеходните пътеки зависи от наличието или отсъствието на преминаващи пешеходци или от възможността да навлязат такива в очертанията на пешеходната пътека. Изискването за намаляване на скоростта има за цел да гарантира безопасността на пешеходците в очертанията на пешеходната пътека, но не и на пресичащите на значително разстояние от нея. Всяко пресичане на платното за движение извън пешеходната пътека е нарушение, поради което при настъпване на общественоопасни последици ще е налице принос от страна на пострадалия“.

Актуален пример за съпричиняване на резултата от страна на

пострадалия пешеходец,

нарушил изискванията на чл.113, ал.1 от Закона за движение по пътищата (които са: несъобразяване с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и със скоростта им; удължаване на времето за пресичане или дори спиране на платното за движение; неспазване на светлинните сигнали; преминаване през ограждения от парапети или вериги), имаме в Реш. № 64/ 2016 г. на ВКС. Друго становище в този контекст, се извежда из Реш. № 19/ 2016 г. на ВКС: „Нарушаването на което и да е от правилата за движение, води до изгубване на предимството за пешеходеца“. Стриктни в задълженията на пешеходеца са и законодателствата в други държави – информативна препратка към Френския закон за пътищата (Code de la route) и член R412-37 – „Пешеходците трябва да пресичат пътя, като се вземат предвид видимостта и разстоянието, и скоростта на превозните средства“.

Така например, в Германия пешеходците не трябва да пресичат улицата, ако в границите на 30 метра  се намира пешеходна пътека или на 40 метра  в близост е разположен светофар. И пак в Германия, дори неправилното шофиране на пешеходни пътеки е инкриминирано в Наказателния кодекс – § 315c, Strafgesetzbuch, и се наказва с лишаване от свобода не по-дълго от пет години или с глоба. Откъдето можем да заключим, че рубиконът, отвъд който се мержелее намаляването на пътно – транспортните произшествия на пешеходните пътеки, е и в изменения и допълнения на законовите разпоредби по линия на по – сурови санкции.

Използвани източници:

• Закон за движение по пътищата;
• Тълкувателно реш. № 28/ 1984 г. на Върховен съд;
• Code de la route;
• Strafgesetzbuch;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm .