pravenanaliz.eu

Средата на деветнадесети век. Отекват възгласите за еманципация на жените, а американката Люси Стоун отказва да вземе фамилията на съпруга си, както е било и общоприето. Един повратен момент, след като постъпката й е мотивирана от застъпничеството за каузата на феминизма. В наши дни, подобни радикални прояви са норма и отражение на порядките в определени държави (екзотичен намек към решението на Върховния съд на Япония от декември 2015 г., с което потвърждава спорна разпоредба в Гражданския кодекс, с корени в 19 век, според която мъжът и жената трябва да имат една и съща фамилия) и правото на избор на фамилно име е залегнало в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (чл.16, т.1, б.“ж). Диспозитивно се урежда въпроса за промяната на фамилно име в условията на сключване/прекратяване на брак, например в Гърция – съгл. чл.1388 от Граждански кодекс (Αστικός κώδικας), бракът не променя имената на съпрузите, освен по тяхно решение, а в Кипър, решението за развод прекратява брака, но не води автоматично до промяна на фамилното име. Заинтересованата страна трябва да заяви с клетвена декларация желанието си за промяна на своето фамилно име.

Така името,

правото на име,

като едно от основните права на личността, освен средство за идентификация и индивидуализация, се явява и изразител на връзката със семейството.

На родна база, хронологически, според Правилника за водене регистрите по гражданско състояние, в сила до 1950 г., в акта за женитба намират място името, презимето и прякорът, формиращ се съобразно дейността на бащата или дядото. Друга модификация датира от 1945 г. и Наредбата – Закон за брака, когато при съставянето на акта за женитба, жената, заявява ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име. А съгласно Правилника за имената на граждани (1953 г.), при съставяне на акт за женитба всеки от съпрузите запазва своето собствено и бащино име и заявява дали запазва предишното си фамилно име или приема за свое фамилно име бащиното име на другия съпруг или неговото фамилия, според това, с кое той е познат в обществото.

По – нататък, фамилията и семейните отношения попадат под знака на кодификацията. Маркираме текстовете на чл.26 СК от 1968 г./отм./ – „След развода съпругът не може да носи фамилното име на другия съпруг, когато последният се противопостави, освен ако има важни причини за това“; и чл.103 СК от 1985 г./отм./ – „(1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен, (2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име,(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.”

Понастоящем, в Закона за гражданската регистрация е отбелязано (чл.14, ал.2), че

фамилното име при сключване на граждански брак

се формира съгласно правилата на Семейния кодекс. Според действащия СК и чл.12, при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Конфронтацията за фамилното име на съпрузите след развода възниква, именно ако при сключване на брака, някой от тях е приел фамилното име на другия, или го е инкорпорирал към своето.

А ако съпругът не е поискал изрично възстановяване на фамилното име, което е носил преди брака, и след прекратяване на брака ще продължи да носи брачната си фамилия, а съгласието или несъгласието на другия съпруг не се взема под внимание, по аргумент почерпен от чл.53, в контраст с, apriori, чл.103, ал.3 СК /отм./ и с авторитетното позоваване на реш. № 245/2012 г., ВКС – „нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име“.

Друга опция за промяна на фамилията, впоследствие и извън статуквото на чл.53 СК, е т.нар. потестативно право, чрез писмена молба депозирана в съда, съобразно чл.19, ал.1, ЗГР: „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“, по реда на ГПК. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решения на ВКС № 19/2012 г. и № 346/2011 г.) се приема, че “ важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Или за допълнително разяснение на дефиницията „важно обстоятелство“ – реш. № 179/2015 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, с което е допусната промяна на фамилно име, тъй като при изготвяне на официални документи, в същите не могат технически да се изпишат пълно и коректно личното, бащиното и двете фамилни имена.

И насоката от една осведомителна извадка из Определение № 261/2014 г., ВКС, с отношение към възможността за изменение на фамилното име, от страна на титулярът: „„заинтересувано лице“ по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР и молител в уреденото като охранително производство, може да бъде само лицето, което носи името – само то може да иска промяната и то при наличието на предвидените в закона предпоставки. От сравнителния анализ на нормите на чл.53 СК и чл.19 ал.1 ЗГР, се налага и друг извод – след като запазването на брачното фамилно име от съпруга при развод, не е обусловено от съгласието на другия съпруг – „титуляр“ на фамилията, т.е. правото да иска промяна в името на бившия си съпруг, му е отречено от специалния закон – СК, то не може подобна възможност да му се признае по силата на общия закон – чл.19 ал.1 ЗГР, чрез разширително (респ. „контра леге”) тълкуване на понятието „заинтересувано лице““.

Нека щрихираме и още един момент около „фамилното име“. След влизане в сила на Семейния кодекс през 2009 г., за първи е поместен институтът на брачния договор, уреждащ имуществените отношения между съпрузите. А доколкото фамилното име е неимуществен компонент, не следва въпросителната около него да намери място в договора. И както експлицира Анна Станева в публикацията „По някои вече спорни въпроси относно имуществените отношения между съпрузи“, сп. „Собственост и право“, 10/2009 г. – „Ако все пак такава клауза бъде включена в договора, както и евентуални други клаузи, уреждащи неимуществени отношения между съпрузите или грижите за децата, те няма да породят правно действие. Те не обвързват правно страните, нито ще имат значение при евентуален съдебен спор. Ако обаче клаузите са формулирани в интерес на семейството като цяло и децата в частност и наличието им би могло да създаде убеждение у съпрузите за морален ангажимент, считам, че подобно правно ирелевантно съдържание на договора не следва да бъде пречка за неговото сключване“.

Използвани източници:
• Закон за гражданската регистрация;
• Правилник за водене регистрите по гражданско състояние;
• Αστικός κώδικας;
• Наредба – Закон за брака;
• Правилник за имената на граждани;
• Семеен кодекс `1968, `1985, 2009;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm;
• Анна Станева -„По някои вече спорни въпроси относно имуществените отношения между съпрузи“, сп. „Собственост и право“, 10/2009 г.