Концепцията „Оказване на помощ“
Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
„Ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим“. Блестяща фраза, на френския драматург Жан – Батист Молиер, и лайтмотив на следващите редове. Тъй като освен акт на състрадание, оказването на помощ се явява и законов императив, нека концентрираме вниманието си в тази посока.
Отговорността
Всяка държава санкционира по един или друг начин индиферентното поведение, проявено при обстоятелства, застрашаващи нечий живот. Ключов пункт на всички законови разпоредби от подобно естество, е оказването на подкрепа да не представлява опасност за притеклия се на помощ (макар дръзновението и чисто човешката съпричастност, проявени в конкретен момент, да пренебрегват тези думи). А изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие.
Преди физическата намеса на мястото на даден инцидент, всяко лице „е длъжно да информира център за спешна медицинска помощ или полицейското управление“, четем в Закона за здравето, чл.100, ал.1.
В Закона за движението по пътищата, както водача на пътно транспортно средство и участник в пътнотранспортното произшествие (чл.123, ал.1, б.“в“), така и на неучастник в произшествието (чл.124), е вменено задължението за оказване на помощ на пострадалите.
Апропо, оказването на помощ на пострадал (чл.343а – т.нар. „намалена“ отговорност) е и въплътено в Наказателния кодекс като привилегирован състав на престъплението по чл.342 (нарушаване на правилата за движение при управление на превозно средство и причиняване на другиго на телесна повреда или смърт). Да погледнем към текста на реш. № 295/2014г., ВКС: „Приложението на чл. 343а от НК предпоставя наличие на активно поведение от страна на дееца, който след деянието да е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Преценката дали е сторил това е винаги конкретна и се основава на възможностите му, обстановката и извършените от него действия. Изисква се също така помощта да е необходима, т. е. да е оказана на жив човек и обективно и субективно да е насочена към запазване на здравето или спасяване на живота му. За съобразяването на оказаната помощ при прилагане на намалената отговорност не е нужно помощта да е оказана на всички пострадали, а да е в рамките на възможностите на дееца в конкретната обстановка (в този смисъл ППВС № 1/83 г., т. 5, б. „б”).“
Така стигаме и до разпоредбите на Углавния закон. В контекста на превозните злополуки и субект на престъплението –
водач на превозно средство, като участник в произшествието, съгл. чл.140, ако не окаже необходимата помощ на пострадалото лице (без да е необходимо да съществува опасност за живота му), която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с пробация.
А чл.139 гласи, че който при непосредствена опасност (без да се характеризира вида на опасността) за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до 6 месеца или с глоба от 100 до 300 лева. От значение е и изследването на причинно – следствената връзка между бездействието и влошаването на състоянието на пострадалия.
Длъжни сме да откроим и един недостатък след като се съобрази особената разпоредба на чл.161 НК. А именно, че за престъпления по чл.139 – 141, наказателното преследване от общ характер се възбужда само по тъжба на пострадалия.
Международният аспект
Различни санкции се предвиждат в някои европейски държави. Според Германският Наказателен кодекс – Strafgesetzbuch, §.323с, неоказването на помощ, в случай на инцидент, бедствие и без риск за себе си, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или глоба. А в кодекса на Сърбия – Krivični zakonik, чл.127, ал.3, ако от отказът да се окаже помощ на лицето, последва негова смърт, наказанието е лишаване от свобода от 3 месеца до 5 години.
Най – безкомпромисен е Френският Накателен кодекс – Code pénal. Според чл. 223 – 6, въздържането от оказване на помощ на лице в опасност, включително когато е обект на престъпно посегателство, без опасност за помагащия, подлежи на санкциониране с 5 години лишаване от свобода и 75 000 евро глоба. Любопитно е, че предисторията на това законово задължение датира от Втората световна война, с цел принуда на французите да оказват помощ на ранените германски войници.
А дължимо обезщетение?
Колкото и настоящия текст да застъпва моралната гледна точка, отразена от законодателя, длъжни сме в няколко изречения да разгледаме и тази страна на нещата. Нека отбележим Международната конвенция по спасяване (в сила за България от 14.03.2006г.), която касае операции в плавателни води. Там, чл.12, прокламира, че за спасителни операции на хора, спасените не дължат възнаграждение (което не решава категорично въпроса в случаи, когато спасителят претърпи вреди и обосновката им на иск за обезщетение).
Също така, компенсация, но от помагащия, може да търси и пострадалия, вследствие на претърпени вреди в хода на спасителната операция. Именно, за да предотврати такава развръзка, в щата Калифорния съществува нормативния акт – Health and safety codе, с изричната разпоредба, че лице, оказващо помощ, не носи деликтна отговорност, с изключение на действия, продиктувани от небрежност или злонамереност. А самият акт, се стреми да насърчи хората да си помагат взаимно при извънредни ситуации, като същевременно се гарантира, че решилите доброволно да помогнат, действат отговорно.
И тъй като дотук наблегнахме на етичните нормативи в дадена ситуация, нека за епилог дадем път на Хегел и немската философия: „Човек не става добродетелен с това, че е извършил една или друга нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му“.
Използвана литература:
• Наказателен кодекс;
• Закон за движението по пътищата;
• Закон за здравето;
• Strafgesetzbuch;
• Krivični zakonik;
• Code pénal;
• Международна конвенция по спасяване;
• Health and safety code;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p15.htm .