В духа на реформата – „Държавната служба“
Един от аспектите на наложителните законодателни изменения след турбулентната 1989 г. е статутът на държавния служител. Приетият през 1922 г. Закон за държавния служител търпи отмяна с влизането в сила на Кодекса на труда, през 1951 г. Така, държавната служба е подчинена на регламентацията в трудовото законодателство за един дълъг период, до 1999 г., когато се обнародва Законът за държавния служител, в съвременния му вид. На подобен късен етап, от демократичното развитие, е и приетия ЗДСл в Чехия – 2002 г., докато напр. в Украйна това се случва още през 1993 г.
Могат да бъдат считани за държавни служители
в САЩ назначените на длъжности и в изпълнителната, и в законодателната, и в съдебната власт, в Европа се подхожда различно – във Обединеното кралство служителите от местното самоуправление и полицаите не попадат в обхвата на държавната служба, а в Испания пък в пределите й се вместват и служителите от общинските и автономните области.
И след свидетелствата за тенденциозни назначения в държавния сектор
в България (валидни и като цяло за публичните длъжности, регулирани от държавата), катализатор на обществено недоволство, във фокуса на вниманието са предлаганите изменения и допълнения в ЗДСл. Те „имат за цел да утвърдят прилагането на принципа на конкурсното начало“, четем във встъплението на мотивите към законопроекта. Лайтмотив е прекъсване на порочната практика на назначения заобикалящи конкурсната процедура. Визират се изпълнение на длъжност по заместване (чл.15, ал.2 ЗДСл), вътрешно съвместителство (чл.16 ЗДСл), заемане на длъжност при непълно работно време (чл.16а ЗДСл). Витае и идеята конкурсите да се провеждат централизирано (с уточнение, че такива отдавна се провеждат). Но дали с този, нека кажем, резонен ход се изчерпват необходимите изменения?
За фундамент ще вземем някои нормативни аспекти и от държави, в които подобно на България търсят превес посткомунистически идеали.
Държавните служители, които не се тествани преди назначаване
в Унгария и Словения, са задължени, според закона, да вземат изпит известно време след започване на работа.
В Литва
в комисиите по подбор могат да присъстват и външни лица,
като външни експерти, представители на синдикатите. А Конституционния съд на тази балтийска република постановява, че процедурата устен изпит нарушава принципа на прозрачност и призовава правителството да регулира устната част от изпита така, че да се намали възможността за неоправдано фаворизиране.
В Словакия, Литва, Латвия и Естония
в 3-годишен срок след напускане на държавната служба е забранено заемането на такава длъжност в частния сектор, която е несъвместима с изпълнението на държавната функция.
Но в опит за всестранна обективност трябва да се погледне и от гледната точка на държавния служител.
За разлика от други страни, в Латвия и основната заплата е обвързана с резултатите от годишната оценка на изпълнението. В контраст на това, в Чехия и Словакия държавните служители могат да получават
бонуси в размер до 100 на сто от основното месечно възнаграждение.
А във Франция
основната заплата подлежи на индексация (средство за защита срещу инфлацията), т.е. не е константна величина.
И не на последно място, императивно положение заема защитата от политическите уволнения, като това намалява зависимостта от външни интереси и води до безпристрастно функциониране. Квинтесенцията още на американския „Закон Пендълтън“, от далечната 1883 г., за реформа на държавната служба, е назначаване въз основа на качества, а не на политическа принадлежност. Макар, напр. и във Великобритания (с изключение на ръководните кадри), по подобие на България, назначените лица да могат да участват в политическа дейност (стига да не е в сила забрана, установена в специален закон), въпреки, че при изпълнение на служебните си задължения трябва да спазват политическа неутралност.
Заключение
Мнозина виждат в държавната служба развитие в перспектива (други ще възразят с контра-продуктивността на бюрократичната тромавост) и работа, релевантна на образователния ценз, макар и в някои учреждения на висока цена – крайно неадекватно заплащане спрямо престирания труд. Така или иначе, подготвените изменения и допълнения са стъпка напред, но докато не се подходи към проблема в детайли, предубедеността към конкурсните резултати ще съществува.