Специалните разузнавателни средства като способ на доказване

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Наказателно – процесуалния кодекс урежда използването на специални разузнавателни средства за целите на наказателното разследване.

Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства.

Органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства: технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие. 

Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава първа „а“, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава трета, раздел III, глава пета, раздели I – VII, глава шеста, раздели II – IV, глава осма, глава осма „а“, глава девета „а“, глава единадесета, раздели I – IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 193, ал. 4, чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 325а, чл. 325б, ал. 2, 3 и 4, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. 

Доставчиците на компютърно – информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпленията. 

Специалните разузнавателни средства – контролирана доставка и доверителна сделка, могат да служат за събиране на веществени доказателства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел. 

Относно използване на служител под прикритие и провокация към извършване на престъпление,

в решение № 160/ 2019 г. Върховният касационен съд приема, че при направено възражение за полицейска провокация съдът следва да извърши задълбочена проверка на всички фактически и правни обстоятелства, които позволяват да се разграничи законното използване на агент под прикритие от недопустимото предизвикване на престъпление. От значение са наличието на предварителни и обективно проверими данни за престъпна дейност, причините и целите на операцията, инициативата за установяване на контакт, времето и начинът на провеждане на операцията, както и характерът и степента на полицейското участие.

ВКС приема още, че когато защитата направи достатъчно обосновано възражение за провокация, прокуратурата следва да докаже, че такава не е била осъществена. При установена полицейска провокация съдът трябва да изключи доказателствата, придобити в резултат на нея, или да приложи друго средство със същия ефект. Самото намаляване на наказанието не представлява достатъчна гаранция за преодоляване на нарушението.

Тази практика на ВКС следва да се разгледа във връзка с практиката на Европейският съд по правата на човека. В Ramanauskas v. Lithuania [GC], жалба № 74420/01, 5 февруари 2008 г., Европейският съд по правата на човека приема, че когато твърдението за полицейска провокация не е явно неправдоподобно, националните органи трябва да го проверят, а тежестта да докажат, че не е имало подбуждане от страна на държавните агенти, се носи от обвинението. Съдът подчертава, че държавните органи не могат да създават престъпна дейност, която лицето иначе не би извършило, и впоследствие да използват резултатите от тази дейност за осъждането му.

Необходимо е да се разграничават съдържанието на комуникацията и трафичните данни за нея.

Съдържанието на телефонния разговор е различно от информацията за осъществените комуникации – например кога е проведен разговорът, между кои номера и с каква продължителност. Тези данни са предмет на отделен законов режим, включително на чл. 159а НПК (по искане на съда в съдебното производство или въз основа на мотивирано разпореждане на съдия от съответния първоинстанционен съд, издадено по искане на наблюдаващия прокурор в досъдебното производство, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/ или услуги, предоставят създадените при осъществяване на тяхната дейност данни), и не следва автоматично да се приравняват на резултати от подслушване чрез СРС.

Искане за използване на специални разузнавателни средства 

Съгласно чл. 173, ал. 1 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане до съда от наблюдаващия прокурор. Преди подаване на искането наблюдаващият прокурор уведомява административния ръководител на съответната прокуратура. По дела от компетентност на Европейската прокуратура писменото мотивирано искане до съда се подава от европейския прокурор или от европейски делегиран прокурор. 

(2) Искането трябва да съдържа: 

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на специални разузнавателни средства; 

2. описание на извършените до момента действия и резултатите от тях; 

3. данни за лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат специалните разузнавателни средства; 

4. оперативните способи, които следва да се приложат; 

5. срока, за който се иска ползването, и мотиви, които да обосновават продължителността му; 

6. мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им. 

(3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, ръководителят на структурата, която го осигурява и прилага, или оправомощено от него лице представя на органа по чл. 174, ал. 1 и 2 писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване. Декларацията се съхранява от органа по чл. 174, ал. 1 и 2 и в нея вместо данни за самоличността на служителя се посочва личният му идентификационен номер, определен от структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие. 

(4) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на наблюдаващия прокурор, на европейския прокурор или европейския делегиран прокурор. Дейността на служителя под прикритие се прекратява, ако в срок до 24 часа не бъде дадено разрешение от съответния съд, който се произнася и по съхраняването или унищожаването на събраната информация. 

(5) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателното производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 114а – 114и, чл. 114л – 114п, чл. 143 – 143а, чл. 159а – 159г, чл. 301 – 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс. 

(6) В случаите по ал. 5, както и в случаите по чл. 123, ал. 7, към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

В решение № 328/ 2015 г. ВКС приема, че поради значителното засягане на личната сфера на контролираните лица специалните разузнавателни средства следва да се използват само субсидиарно спрямо останалите способи за доказване – когато относимите към делото обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.

Следователно не е достатъчно престъплението да попада в кръга на посочените в закона, необходимо е и конкретно да бъде обоснована необходимостта от прилагането на този специален способ.

Именно поради това чл. 173, ал. 2, т. 6 НПК изисква в искането да бъдат изложени мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или да бъдат описани изключителните трудности, с които е свързано събирането им. Това изискване не следва да се изпълнява формално чрез общо позоваване на тежестта на престъплението, а чрез конкретни данни за извършените до момента действия по разследването и резултатите от тях.

В решение № 430/ 2016 г. състав на ВКС отчита, че задължителен елемент от сложния фактически състав за законосъобразното прилагане на СРС са два отделни акта – предварителното разрешение на съда по чл. 174 НПК и разпореждането на компетентния орган по чл. 175, ал. 2 НПК. Двата акта имат различно предназначение: съдебното разрешение допуска използването на специалния способ, докато разпореждането на изпълнителния орган осигурява фактическото му прилагане. Липсата на който и да е от тези задължителни елементи поставя под съмнение законосъобразността на целия процес по използване на СРС.

А в решение № 221/ 2020 г. ВКС констатира, че протоколът, документиращ подслушани телефонни разговори, към който не са приложени искането за използване на СРС и съдебното разрешение, не позволява да се провери дали законовите изисквания са били спазени. Не е достатъчно в самия протокол само да са посочени номерата на искането и разрешението.

Изискването за предварителен съдебен контрол следва да се разглежда заедно с чл. 173, ал. 2 НПК, който задължава органа, отправящ искането, да посочи не само престъплението и лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат СРС, но и извършените до момента действия по разследването, резултатите от тях, конкретните оперативни способи и срока на исканото прилагане. Съдебното разрешение следователно трябва да се основава на достатъчно конкретна информация, позволяваща да се преценят както законовата допустимост, така и необходимостта и обхватът на намесата.

Разрешение за използване на специални разузнавателни средства 

Според новелата на чл. 174, ал. 1 и следващи от НПК, разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на съответния окръжен съд или от изрично оправомощен от него заместник – председател. 

(2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по дела, подсъдни на военен съд се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично оправомощен от него заместник – председател. 

(4) Органът по ал. 1 и 2 се произнася с писмено мотивирано разпореждане, като преди произнасянето може да поиска да му бъдат предоставени всички материали по разследването, които имат отношение към информацията, съдържаща се в искането. 

(5) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от съдии, прокурори и следователи се дава предварително по отношение на всички участници, включително и лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за специалните разузнавателни средства от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник – председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд, по искане на административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник. В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно – апелативния съд или от оправомощен негов заместник, по искане на административния ръководител на военно – апелативната прокуратура или на оправомощен негов заместник. 

(6) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от председател на Софийския апелативен съд, Военно – апелативния съд и негов заместник се дава предварително по отношение на всички участници, включително и лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за специалните разузнавателни средства от заместник – председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия, по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. 

(7) Разпореждането за разследване чрез служител под прикритие съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, и идентификационния номер на служителя, определен от органа по ал. 1 и 2. 

(8) За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен.

Гаранциите за законосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не се изчерпват с предварителното съдебно разрешение. Законът за специалните разузнавателни средства предвижда и последващи механизми за контрол върху прилагането, съхраняването, използването и унищожаването на информацията. В тази връзка особено значение има Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства по чл. 34б ЗСРС, което осъществява независим контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС, както и върху съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях.

Ред и срок за прилагане на специални разузнавателни средства за нуждите на наказателното производство 

В чл. 175 НПК са предвидени сроковете за прилагане и продължаване на СРС, задължението при искане за продължаване да се посочат пълно и изчерпателно получените резултати, както и случаите, при които прилагането трябва да бъде преустановено. Така, разрешението не представлява безсрочно и неограничено овластяване за наблюдение, подслушване или проследяване.

Съобразно чл. 175, ал. 1 и следващи от НПК, специалните разузнавателни средства се прилагат от съответните структури на Държавната агенция „Технически операции“, на Държавната агенция „Национална сигурност“ или на Министерството на вътрешните работи по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. 

(2) Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощен от него заместник – председател, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или писмено оправомощен от него заместник – председател или съответно главният секретар на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от структурите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 174. 

(3) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства е: 1. до двадесет дни в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за специалните разузнавателни средства; 2. до два месеца в останалите случаи. 

(4) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 174: 1. до двадесет дни, но за не повече от шестдесет дни общо в случаите по ал. 3, т. 1; 2. за не повече от шест месеца общо в случаите по ал. 3, т. 2. 

(5) В случаите по ал. 4 искането за продължаване на срока съдържа и пълно и изчерпателно посочване на резултатите, които са получени от прилагането на специалните разузнавателни средства. 

(6) Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато: 

1. е постигната предвидената цел; 

2. прилагането им не дава резултати; 

3. срокът за разрешението е изтекъл; 

4. има опасност от разкриването на оперативните способи; 

5. стане невъзможно тяхното прилагане; 

6. възникне опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи. 

(7) При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите, когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, той разпорежда нейното унищожаване.

Изготвяне на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства (чл. 176 НПК)

При използване на специални разузнавателни средства веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се изпращат запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението.

В случаите по чл. 177, ал. 3 (за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства), когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства прокурорът, поискал разрешението, може да постанови веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В срок до 24 часа от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на съда, дал разрешението, а останалите екземпляри се изпращат на прокурора за прилагане към съответните наказателни производства.

В решение № 37/ 2019 г. ВКС приема, че проверката на веществените доказателствени средства, получени чрез СРС, има за цел да установи съответствието между съдържанието на материалния носител и отразеното в протокола. След изслушване на съответния запис съдът следва да даде възможност на страните да изразят становището си относно съответствието между записа и протокола, като направените констатации бъдат отразени в съдебния протокол. Така се осигурява възможност да бъдат проверени точността на възпроизвеждането, пропуските, неточностите или евентуалните несъответствия между първоначалната информация и нейното писмено отразяване.

В тази връзка следва да се отчита и решение № 328/ 2015 г., в което ВКС акцентира, че ВДС, получени чрез СРС, подлежат на оспорване и проверка за достоверност в хода на съдебното следствие, както всички останали веществени доказателствени средства. Следователно обстоятелството, че записът е изготвен от компетентна държавна структура и е приложен по делото по предвидения ред, не изключва възможността защитата да оспори неговата достоверност, пълнота и правилност на възпроизвеждане.

Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от Закона за специалните разузнавателни средства, свързани със записването на информацията върху материален носител и предоставянето на копие, чието съдържание трябва да съответства на оригиналния носител. Разпоредбите на чл. 27 и чл. 29 ЗСРС също са относими към изготвянето на ВДС и протоколите – включително към отразяването на разрешението, разпореждането, използваните оперативни способи и технически средства, времето и мястото на прилагане и съдържанието на придобитата информация.

Доказателствена сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства 

Според новелата на чл. 177, ал. 1 и следващи от НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. 

(2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.

(3) За доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства.

В решение № 427/ 2024 г. на ВКС се казва, че показанията на анонимни свидетели, веществените доказателствени средства, събрани чрез СРС, и опосредените показания, чрез които се възпроизвежда информация от друг първоизточник, са допустими доказателствени средства, но осъдителната присъда не може да се основава единствено на тях – както поотделно, така и при съвкупното им наличие. ВКС изхожда от принципа на непосредственост и от необходимостта обвинението да бъде подкрепено с доказателствени източници, които не представляват само възпроизвеждане на една и съща първоначално придобита информация.

Същевременно в решение № 4/ 2024 г. ВКС приема, че забраната по чл. 177, ал. 1 НПК се отнася до случаите, в които обвинението и присъдата се основават единствено на данни от СРС и произхождащи от тях доказателствени източници. Тя не изключва използването на резултатите от СРС за установяване на отделни обстоятелства, когато останалите елементи на обвинението се подкрепят и от други самостоятелни доказателства. Следователно решаващо е не просто наличието на данни от СРС, а дали те представляват единствената действителна доказателствена основа на обвинението.

Отделно, нормата на чл. 177, ал. 2 НПК допуска използването на резултати от прилагането на СРС, получени извън направеното искане, само когато те съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление, включено в изрично посочения в чл. 172, ал. 2 НПК кръг. Изключението следва да се тълкува стриктно, тъй като не е достатъчно установеното деяние да представлява тежко умишлено престъпление по принцип – необходимо е то да попада в законовия каталог на престъпленията, за които е допустимо използването на СРС.

В решение № 390/ 2024 г. ВКС обсъжда използването в друго наказателно производство на резултати от СРС, събрани по повод на друго разследване. Решението е полезно с направеното разграничение между законовата възможност за използване на такива резултати и тяхното значение за конкретното обвинение: дори когато пренасянето им в друго производство е допустимо, това не означава автоматично, че всички съдържащи се в тях сведения са относими или имат доказателствена стойност за разглежданите факти. ВКС обръща внимание и на това, че запис от полицейска беседа със свидетел не може да замести непосредствените му показания пред съда.

Следва да се направи и ясно разграничение между ал. 2 и ал. 3 на чл. 177 НПК. Първата разпоредба урежда използване на резултати, получени извън направеното искане, когато съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление от законовия каталог. Ал. 3 от своя страна допуска за доказване на такова престъпление да се използват и данни, получени при прилагане на СРС по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 ЗСРС. Двете хипотези не бива да се смесват.

По този въпрос е полезно възприетото в решение № 221/ 2020 г. на ВКС, че класифицираните протоколи за ВДС, изготвени преди образуването на досъдебното производство, по принцип могат да бъдат използвани на основание чл. 177, ал. 3 НПК, но трябва да е възможно да се провери спазването на законовите изисквания за прилагане на СРС. Именно поради това липсата на самото искане и на съдебното разрешение не може да бъде компенсирана само с посочването на номерата им в протокола.

Относимост на други законови текстове

Преценката на резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, следва да се извършва и при спазване на общите правила на НПК относно доказателствата и доказателствените средства. Съгласно чл. 104 НПК доказателствата представляват фактически данни относно обстоятелствата, които имат значение за делото, а по силата на чл. 105, ал. 2 НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в кодекса. Наред с това чл. 107 НПК задължава органите на досъдебното производство и съда да събират както доказателства, уличаващи обвиняемия, така и такива, които го оправдават.

Данните от СРС не се ползват с предварително установена доказателствена сила. Съгласно чл. 14 НПК съдът изгражда вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като нито едно доказателство или доказателствено средство няма предварително определена сила. Същевременно чл. 303 НПК изключва възможността за постановяване на осъдителна присъда въз основа на предположения, като изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че дори законосъобразно събраният запис от СРС трябва да бъде оценен в съвкупност с останалите доказателства, без на съдържанието му да се придава автоматична или предопределена достоверност.

Допълнение към чл. 177 НПК – правото на защитата да се запознае със записите и да ги оспори

Освен забраната присъдата да се основава само на СРС, заслужава внимание и въпросът дали защитата е получила реална възможност да се запознае със записите и да оспори тяхното съдържание.

Особено подходящо е решението Matanović v. Croatia, жалба № 2742/12, 4 април 2017 г. ЕСПЧ приема, че когато записите са използвани в подкрепа на обвинението, на защитата трябва да бъде предоставена реална възможност да провери тяхното съдържание и точността на изготвените транскрипции. В конкретния случай съдът отчита, че защитата е разполагала с експертните транскрипции, записите са били възпроизведени в съдебно заседание и е съществувала възможност да бъдат установени несъответствия.

Съществена е и другата част от решението. ЕСПЧ установява нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (право на справедлив съдебен процес) във връзка с отказа да бъде предоставен достъп до друга категория записи, които се отнасяли до разговори с трети лица и потенциално биха могли да съдържат оправдателна информация. Европейският съд подчертава, че преценката какво от събраните материали е относимо към защитата не може да бъде оставена изцяло на обвинението, без ефективна процедура, позволяваща на защитата да оспори отказа.

Специалните разузнавателни средства и правото на зачитане на личния живот по чл. 8 ЕКПЧ

Важно решение е напр. Dragojević v. Croatia, жалба № 68955/11, 15 януари 2015 г. ЕСПЧ обръща внимание на необходимостта съдебното разрешение за прихващане на телефонни разговори да съдържа действителни мотиви, позволяващи да се провери защо намесата е необходима. Не е достатъчно липсващите мотиви да бъдат заместени впоследствие с обяснения, дадени от националните органи в рамките на съдебното производство.

Практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 8 ЕКПЧ поставя акцент върху наличието на достатъчно ясна законова уредба, предварително разрешение от независим орган, конкретни мотиви за необходимостта от намесата, контрол върху начина и продължителността на прилагането, както и гаранции относно съхраняването, използването и унищожаването на събраната информация.

Следва да се прави разграничение между преценката за законосъобразност на тайното наблюдение по чл. 8 ЕКПЧ и преценката за справедливост на наказателното производство по чл. 6 ЕКПЧ.

Нарушението на правото на личен живот при придобиване на информация не води непременно и автоматично до извод, че наказателното производство като цяло е несправедливо. При преценката по чл. 6 ЕСПЧ изследва дали подсъдимият е имал реална възможност да оспори автентичността, съдържанието и използването на записите, както и дали начинът на придобиването им е засегнал справедливостта на процеса като цяло.

Подобно разграничение се открива в Bykov v. Russia [GC], жалба № 4378/02, 10 март 2009 г. В този случай Съдът не установява нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, като отчита възможността на обвиняемия да оспори начина на получаване и тълкуването на записа, както и останалите обстоятелства по делото. Същевременно е установено нарушение на чл. 8 ЕКПЧ във връзка с недостатъчните гаранции при тайното наблюдение.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).