Мярка за неотклонение „домашен арест“

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание, като това да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

Мерките за неотклонение са: 

1. подписка; 

2. гаранция; 

3. домашен арест; 

4. задържане под стража.

Съгласно чл. 62, ал. 1 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. 

(2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65. 

(3)  Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо. 

(4) Съдът, съответно прокурорът уведомява структурите, които контролират изпълнението на мярката, за вземането й, както и за последваща промяна на адреса на изпълнението й. 

(5) Спазването на забраната по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на забраната се уведомяват съответният съд и прокурор. 

(6) Спазването на забраната по ал. 1 може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон. 

(7) За сроковете на мярката в досъдебното производство се прилага съответно чл. 63, ал. 4 (така, домашният арест в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по – малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание. Във всички останали случаи домашният арест в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца).

Мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ са вид процесуална принуда.

В реш. № 10/ 1992 г. на Конституционния съд е прието, че мярката за неотклонение домашен арест е също форма на задържане и посегателство върху неприкосновеността на личността. 

А в друго реш. на КС на РБ с № 13/ 2021 г., се прокламира, че за да гарантира постигането на баланс между двете основни ценности – обществения интерес от ефективна борба с престъпността и защита на правата на гражданите – законодателят предвижда, че всяко задържане на едно лице като мярка за неотклонение (задържане под стража и домашен арест) се взема и контролира единствено от съда. В досъдебната фаза на наказателния процес тази процедура е уредена в чл. 64 и 65 от НПК. Основна нейна присъща характеристика е, че тя се провежда пред съд като съдебна процедура.  

Мярка за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. 

Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. 

Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. 

Съдебен контрол върху мярката за неотклонение в досъдебното производство

Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение. 

Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. 

Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини.

С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. 

Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия. 

Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. 

Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. 

Приспадане на времето на изтърпяване на домашен арест

В реш. № 60317/ 2022 г., върховните касационни съдии констатират, че с мерките за неотклонение „задържане под стража“ и/ или „домашен арест“ се засягат гражданските права на лична свобода и сигурност, поради което и съгласно чл. 59 НК времето на задържането на осъденото лице по тези приложени мерки се приспада от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Според новелата на чл. 59, ал. 1 от Наказателния кодекс, времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:

два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

Контролиране на мярката в домашни условия

Това се осъществява посредством т. нар. електронни гривни. Заповедта за прилагане на електронно наблюдение на лица с мярка за неотклонение домашен арест се издава от началника на областната служба „Изпълнение на наказанията“ въз основа на съдебния акт.

За прилагане на електронното наблюдение на лице с наложена мярка за неотклонение домашен арест не се изисква декларация за информирано съгласие.

Контролът по спазване на мярката за неотклонение домашен арест с приложено електронно наблюдение се осъществява от пробационен служител съвместно със служител на съответното районно управление на МВР.

Сигналът от гривните може да покаже дали мярката се спазва или дали лицето не се опитва да се отърве от устройството. 

Електронното наблюдение може да се спре временно, напр. за провеждане на медицинско изследване, което е несъвместимо с електронното наблюдение.

Ако пък се налага мярката да се замени с по – тежка, това означава да се приложи задържането под стража.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Наказателно – процесуален кодекс;
  • Наказателен кодекс;