pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Веществените доказателства са от съществено значение за изясняването на обстоятелствата, свързани с извършването на конкретно престъпление. Разпореждането с тях по време на следствието става по нареждане на прокуратурата.

Съгласно чл. 110 и 111 от Наказателно – процесуалния кодекс,

(1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

Чл. 111.  Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

(3) По искане за връщане прокурорът се произнася в тридневен срок. Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването и еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.

(5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, както и акцизните стоки, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условия и по ред, предвидени в закон. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.

Органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство – чл. 111 НПК, а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона. В тези случаи, всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство, включително пропуснатите ползи, подлежат на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД.

Основен принцип, произтичащ от нормата на чл. 45 ЗЗД е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно и противоправно е причинил другиму.

По отношение общото правило на чл. 45 ЗЗД, законът допуска отклонение по отношение този, който е възложил на друго лице някаква работа. Възложителят отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност е гаранционно – обезпечителна и е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия.

За да възникне отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. Липсата само на една от предпоставките, е достатъчно да обоснове извод за неоснователност и недоказаност и на претенцията по чл. 49 ЗЗД.

Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл, отговорността за поправянето им следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилно съхраняване на вещта или други човешки действия.

За времето на принудителния престой се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от задържането, с оглед на невъзможността вещта да се ползва по предназначение от неговия собственик или ползвател.

Обезщетението за настъпилите вреди, обаче, не обхваща разходите, които собственикът или ползвателят на автомобила е следвало да направят през същия период, независимо от действията на разследващите органи – напр. заплащането на застраховка, пътен данък, както и за материалните щети, вкл. и пропуснати ползи, които не са в причинно – следствена връзка с изземването на вещта.

Не е задължително правоимащо лице да е собственикът на вещта, достатъчно е лицето да е упражнявало фактическата власт върху вещта на правно основание (вещно или облигационно) към момента на изземването й.

„Правоимащ“ е не само нейният собственик, но и всяко друго лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта /вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем, наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик/, според констатацията в реш. № 70/ 2021 г., ВКС.   

Според новелата на чл. 113 НПК, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила.

Граматическото тълкуване на посочената разпоредба, налага извод, че спорът, който визира тази разпоредба за правото върху предметите, иззети като веществени доказателства, следва да е възникнал след образуване на наказателното производство.

В ТР № 2/ 2014 г. на ОСНК на ВКС се приема, че предмет на спора по чл. 113 НПК могат да бъдат всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите.   

Когато предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите

При отпадане на необходимостта от оглед и техническо изследване на предмета, иззет като веществено доказателство и когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, прокурорът не разполага с аргументирани съображения за неговото задържане, а следва да постанови връщането му на правоимащия, според нормата на чл. 111, ал. 2 НПК. 

За пример – извадка от реш. № 150/ 2021 г. на ВКС – извършено е било техническо обследване на вещта, несъмнено е установено, че същата е била предмет на престъпление и е издирен действителния й собственик, поради което по отношение на нея е отпаднала необходимостта от задържането й, тъй като е изпълнила своето предназначение с оглед обезпечаване на валидни процесуални действия по събиране на доказателства в хода на разследването. Вместо това прокурорът е отказал връщането на вещта, поискано с многоборойни писмени молби от дружеството – ищец. По този начин ответника се е отклонил от поверените му по закон правомощия да не задържа необосновано, предмети, когато са налице предпоставките по чл. 111, ал. 2 НПК.   

От кога може да се претендира обезщетението

Обезщетение за увреждане от невърнати след прекратяване на наказателното производство веществени доказателства, когато те подлежат на връщане на правоимащите, от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на крайния акт за прекратяването и от този момент следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо и е налице начало на погасителна давност (реш. № 23/ 2020 г., ВКС).   

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателно – процесуален кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.