pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Пороците на съдебно решение, които могат да бъдат отстранени при осъществяване на инстанционен контрол или по исков ред (нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение) са нищожност, недопустимост или неправилност.   

Съдебното решение в гражданския процес е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

За разлика от нищожността и недопустимостта, които засягат валидността и процесуалната допустимост на съдебния акт, неправилността предполага валиден и допустим съдебен акт.

Макар и порочно, неправилното решение поражда всички правни последици на съдебното решение. Докато не бъде отменено, то е действително. Неправилността се състои в това, че противоречи на действителното правно положение. 

Задължение на съда е да се произнесе в рамките на правния спор по делото и ако излезе извън тях, то това съставлява процесуално нарушение, което би могло да има за последица и неправилност на постановеното решение, но само ако обсъждането на ненаведени факти и възражения е повлияло на крайния резултат (реш. № 60104/ 2021 г., ВКС).   

Неправилност поради нарушение на материалния закон

Когато напр. съдът е подвел фактите под грешно основание, се касае именно за неправилно приложение на материалния закон.  

Както се обяснява в реш. № 60162/ 2021 г. на ВКС, неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск.

Неправилност поради съществени процесуални нарушения

Процесуалните норми, гарантиращи участието на страните в производството, са съществени за правилността на решението и нарушаването им създава вероятност за неправилност на същото. Затова чл. 281, т. 3 ГПК сочи това нарушение като едно от касационните основания за неправилност на въззивното решение, а чл. 303, т. 5 ГПК го въвежда сред основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения.  

Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, напр. реш. № 60088/ 2021 г., въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите си, ако въззивната жалба съдържа оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и когато в жалбата или в писмения отговор е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане или превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили. Необсъждането на доказателства и доводи е процесуално нарушение, а въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 235 ГПК.    

Така и в реш. № 142/ 2019 г. на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка, както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на възивника във въззивната жалба.  

Да добавим и реш. № 186/ 2015 г., където върховните касационни съдии акцентират, че въззивният съд е длъжен да обсъди твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене.     

До неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила ще води и липсата на мотиви в акта по отношение на част от претенцията или пък нарушение на законовата забрана за постановяване на съдебни актове от съдия, за който е налице основание за отвод.

Мотивите трябва да съдържат изложение относно приетата за установена по делото фактическа обстановка, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Липсата на мотиви или погрешни мотиви, водят до неправилност на обжалваното решение.

Така, необсъждането и непроизнасянето в решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Но не е непълно, а е неправилно решението, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи, някое възражение или искане (опр. № 93/ 2016 г., ВКС).  

Aко второинстанционният съд намери, че обжалваното решение е неправилно само в една част, а в останалата част е правилно, той следва да го отмени само в неправилната част, а в останалата част да го остави в сила.  

Неправилност поради необоснованост

Необосноваността на решението може да бъде разбирана и като неправилни фактически изводи – неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др. 

За пример – неправилното определяне на степента на приноса се явява последица от процесуално нарушение на решаващия съд, довеждаща до необоснованост на неговите изводи (реш. № 60078/ 2021 г., ВКС).   

Решение при неправилно първоинстанционно решение

Съгласно чл. 271, ал. 1 и следващи от ГПК, когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

(3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

Очевидната неправилност на решението

В разпоредбата на чл. 281 са поместени основанията за касационно обжалване:

1. решението е нищожно;

2. решението е недопустимо;

3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Но нещо повече, според новелата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В практиката на ВКС е разяснено, че очевидната неправилност на въззивния акт, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.   

Очевидната неправилност на съдебния акт е понятие, възприето в практиката като квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран (установим) от самото негово съдържание, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост). Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. 

В реш. № 389/ 2025 г. върховните касационни съдии приемат, че очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е порок на решението, който се установява само от мотивите на съдения акт и се състои в противоречие между посочените твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи, и противоречие между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения, въз основа на тях, фактически извод. 

При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Граждански процесуален кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.