Кога адвокатът може да оказва безплатно правно съдействие и защита?
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Правната възможност да се оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие е регламентирана с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за адвокатурата, в които случаи съдът определя възнаграждението в размер не по – нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа и осъжда другата страна да го заплати (чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата).
Съгласно чл. 38, ал. 1 и следващи от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно правно съдействие и защита на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
4. лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс (производство поради публичното участие).
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 – 3, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 (когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Правилата и начинът за прилагане на тези критерии при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет) и осъжда другата страна да го заплати.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато правното съдействие и защита се оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество.
Основни аспекти
В реш. № 528/ 2024 г., върховните касационни съдии приемат, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/ 2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, както е в случая по чл. 38, ал. 2 ЗА и следва да определи възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на правната и фактическа сложност на делото, в случая при спор относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и принос на пострадалия и от друга страна обемът на извършените действия, в случая представителство пред първа и въззивна инстанция, подаване на касационна жалба и участие в едно съдебно заседание пред касационна инстанция и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски.
Съгласно трайната практика, напр. реш. № 5642/ 2023 г. на Върховен административен съд, договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 от ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание.
Така, противната страна в производство, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК (в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението) с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
Помощ за материално затруднени лица
За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано по безспорен начин твърдението, че лицето попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – материално затруднено лице.
Помощ за роднини, близки или друг юрист
Според константната съдебна практика, напр. реш. № 2664/ 2024 г. на ВАС, принадлежността на безплатно защитената страна към категорията „близък“ е предоставена на преценката на самия адвокат. Като условие за приложение на тази разпоредба е своевременно представяне от адвоката на сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно и на това основание.
Предпоставки за възнаграждение на адвоката
За да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Но липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство – договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото, пише пък в реш. № 11571/ 2021 г., ВАС.
Иначе договорът за правна защита и съдействие има и характер на разписка, удостоверяваща плащане на договореното възнаграждение, извършено в брой (реш. № 6650/ 2019 г., ВАС).
Липса на основания за безплатна помощ
Без да е посочено конкретно основание от кръга на визираните в т. 1 – 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 от ЗА е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалните представители основание да претендират и получат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл. 38 от ЗА (реш. № 165/ 2010 г., ВКС).
Така, когато нито от съдържанието на писмения отговор, нито от друг депозиран по делото документ може да се обоснове извод коя от хипотезите за безплатно оказване на адвокатска помощ е налице, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение (разноски) е неоснователно.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за адвокатурата;
- Практика на ВАС – https://legalacts.justice.bg/;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).