Мярка за неотклонение „гаранция“
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице някое от основанията: да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
Мерките за неотклонение са: 1. подписка; 2. гаранция; 3. домашен арест; 4. задържане под стража.
Гаранцията е следващата по тежест мярка за неотклонение след подписката.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс, гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.
(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.
(3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от предявяване на акта за определянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.
(4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по – малък от три дни и по – голям от петнадесет дни.
(5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по – тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1 (т.е. искане за вземане на мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража).
(6) При изменение на мярката за неотклонение от по – тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.
(7) Оттегляне на гаранцията не се допуска.
(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
Гаранцията служи като залог, с който се гарантира, че обвиненото лице не само няма да се укрие и да извърши друго престъпление, но и ако бъде признато за виновно – ще се изпълни присъдата, включително и в частта относно възлагането на разноските.
В закона не се предвижда нито минимален, нито максимален размер на гаранцията, който може да бъде определен. Размерът на гаранцията винаги е въпрос на конкретен случай и на конкретни обстоятелства. Затова може да бъде определена гаранция и в по – нисък размер от този на минималната работна заплата за страната.
Последици от неизпълнение на задълженията, свързани с мерките за неотклонение (чл. 66 НПК)
Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по – тежка по реда, предвиден в този кодекс. Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по – голям размер.
Мерки за обезпечаване на разноски по делото
По искане на прокурора, на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс за обезпечаване на направени и присъдени разноски по делото. Съдът може да наложи обезпечителната мярка и върху парите и ценните книжа, представени като гаранция.
А когато вече с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. Изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).