Мярка за неотклонение „подписка“
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57 от Наказателно – процесуалния кодекс, който гласи, че мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Мерките за неотклонение са: 1. подписка; 2. гаранция; 3. домашен арест; 4. задържане под стража.
Сред всички други мерки, подписката е с най – нисък интензитет на принуда и в най – малка степен ограничава правата на обвиняемия.
Съгласно чл. 60, ал. 1 и следващи от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
(2) Органът, взел мярката по ал. 1, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Спазването на задължението по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на задължението се уведомяват прокурорът и съдът.
Правото да се придвижва свободно е ограничено в много ниска степен, тъй като чрез тази мярка не се въвежда забрана за обвиняемия да напуска местоживеенето си. Той може да го напуска, но с разрешение на съответния орган.
Но независимо от възприетата законова формула „без разрешение на съответния орган“, на практика, когато обвиняемият напуска местоживеенето си, той уведомява съответния орган, без да се издава за всеки случай писмено негово разрешение.
Единственото задължение на обвиняемия по тази мярка е да остане на разположение на органите на наказателното производство, като ги информира за своето местонахождение.
Подсъдимият може да напуска местоживеенето си и за по – дълги периоди от време, при условие обаче, че е уведомил своевременно компетентните органи за новия си адрес на местопребиваване.
При взета обаче мярка за неотклонение подписка, подсъдимият няма възможност да напуска пределите на Р. България, тъй като с тази мярка той поема задължение да не напуска своя постоянен или настоящ адрес за пребиваване в страната (реш. № 53/ 2010 г., ВКС).
Но по – късно в практиката на върховната инстанция се прокрадва и различна трактовка, а именно, че „не може да се приеме, че подсъдимият е нарушил определената му мярка за неотклонение “подписка” с напускането на пределите на страната, тъй като задълженията, които този вид мярка за неотклонение налага и ограниченията, които лицето търпи с определянето й не включват забрана да напуска страната“ – реш. № 218/ 2016 г.
Мярката за неотклонение подписка са налага на досъдебната фаза от органите на досъдебното производство – прокурор или разследващи органи, с постановление, което трябва да е мотивирано. Този акт се обжалва по правилата на чл. 200 НПК, предвиждащ, че постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, с изключение на постановленията на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори се обжалват пред прокурор от по – горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.
В съдебната фаза мярката се постановява от съда, разглеждащ и решаващ делото по същество.
Когато обвиняемият, въпреки наложената му подписка, не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, тя се заменя с по – тежка, съобразно чл. 66 НПК.
В този случай обвиняемият се обявява и за общонационално издирване (допълва реш. № 232/ 2012 г., ВКС).
Практически примери из съдебната практиката
Уведомяването на защитата за постъпване в неустановено болнично заведение не е изпълнение на задължението за подписка като мярка за неотклонение и съдът не е бил задължен да се съобрази с него, тъй като очевидно и служебния защитник не е разполагал с адрес за призоваване, който да предаде на съда. Подобни действия могат да се определят само като такива с цел да се затрудни призоваването и съответно провеждането на производството и нямат за цел да осигурят собственото право на защита. Злоупотребата с право не може да бъде толерирана, особено при неизпълнение на законово задължение. В този смисъл многократното позоваване на практиката на Съда по правата на човека е напълно неотносимо, тъй като самата подсъдима целено се е поставила в положение да не може да бъде призована, още повече, че в случая става дума за заболяване, което не е внезапно, а има 20 – годишна предистория (из реш. № 224/ 2015 г., ВКС).
Обстоятелството, че за периода от 17 май 2020 г. до 6 август 2020 г. лицето многократно – девет пъти – е било търсено от съответните служители за призоваване, включително и от полицейски орган, и не е било намерено на известния по делото адрес, показва недвусмислено, че е напуснало местоживеенето си в нарушение на поетите задължения във връзка с взетата спрямо него мярка за неотклонение [подписка] (реш. № 164/ 2021 г., ВКС).
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат по наказателно право, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.