pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години. 

(2) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години. 

(3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Престъплението измама се характеризира от обективна страна със съзнателното създаване или поддържане от страна на дееца у друго лице на невярна представа за определени обстоятелства, която обуславя извършването на имуществено разпореждане и в резултат на която се причинява имотна вреда.

От субективна страна измамата се характеризира с пряк умисъл и специална цел – деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Целта е субективен елемент на състава на престъплението.

Именно в реш. № 334/ 2023 г., ВКС разяснява, че съдържанието на прекия умисъл при класическата измама включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. Също така деянието се извършва при наличието на специална цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е действително реализирана, като е достатъчно тя да е съществувала при започване на изпълнителните деяния.

Така, за да е реализиран фактическият състав на измамата е необходимо деецът да мотивира лицето да извърши разпоредителните действия с имуществото по съображения да набави за себе си или за другиго облага, като настъпи имотна вреда за другиго. 

Измамата е резултатно престъпление изискващо осъществяване на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, мотивирано от възбудено или поддържано от дееца заблуждение (в случая на активната измама – чл. 209, ал. 1 НК) или използвано заблуждение, незнание или неосведоменост на пострадалия, от които деецът се е възползвал (пасивна измама – чл. 209, ал. 2 НК). 

В хипотезата на чл. 209, ал. 1 НК деецът създава или поддържа заблуждението, а при чл. 209, ал. 2 НК той се възползва от заблуждение, неопитност или неосведоменост, които вече съществуват.

Опитът при измамата е възможен, когато деецът е започнал изпълнението на престъплението, но по независещи от него причини не е настъпила предвидената от състава имотна вреда.

Дори само доказаната липса на имуществена вреда за пострадалите е достатъчна, за да обоснове правилността на извода за липса на престъплението измама, както пише в реш. № 176/ 2010 г., ВКС.   

Обаче липсата на настъпила имуществена вреда изключва довършената измама, но сама по себе си не изключва възможността да е налице опит.

За съставомерността на престъплението измама не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения (реш. № 120/ 2021 г., ВКС).   

Средство и предмет на престъплението

Средството на престъплението е обикновено вещ, външна на засяганите обществени отношения, които са предназначени или послужили за извършване на престъплението. При измамата такива биха могли различни предмети, чрез които се възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия, или се въздейства върху имуществото, с което се цели той да се разпореди.  

Предмет на обикновената измама по чл. 209 НК могат да бъдат както пари, вещи и други ценности, така и недвижими имоти или имуществени права (фрагмент из ТР № 34/ 1979 г., ОСНК на ВС). 

Сключване на договор като измамливо действие

Съдебната практика, напр. реш. № 25/ 2016 г. на ВКС, а и доктрината приемат, че чрез сключването на договор е възможно да бъде осъществено престъплението измама (когато са изпълнени обективните и субективните му признаци). За да бъдат действията съставомерни следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да й причини имотна вреда. 

Съотношение с гражданскоправната измама

Според новелата на чл. 29 и следващи от Закона за задълженията и договорите, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

При „гражданската“ измама се формира невярна представа относно обстоятелствата, при които се сключва договорът, защото именно към тази крайна цел са насочени измамливите действия на дееца. При такава хипотеза заблуждението е относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява (предмет, цена, страни и др.). Със сключването на договор „гражданската“ измама е довършена.  

При наказателноправната измама деецът от самото начало на сключване на договора няма намерение да изпълни поетите ангажименти и тогава сделката е изцяло нищожна. Съобразно нормата на законодателя е изискуема специална цел за набавяне на облага при въвеждането в заблуждение. Изисква се и причиняване на вреда, и то имотна.  

В реш. № 153/ 2012 г. на ВКС се казва, че при съпоставката на гражданскоправната измама и измамата по чл. 209 и сл. от НК могат да бъдат отграничени различни елементи на съответните правни фигури. При гражданскоправната измама деецът има за цел не реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на съконтрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото сключване.  

Съотношение с други престъпления

Разликата, напр. между измамата и обсебването, се състои в това, че при обсебването чуждото имущество попада на правно основание у дееца да го владее или пази, докато при измамата фактическата власт върху това имущество се получава въз основа на измамливо формирано или поддържано заблуждение у собственика или държателя му, с което той се мотивира да извърши акта на имуществено разпореждане, с което му се причинява реална вреда, без да е необходимо за дееца да настъпи целената лично за него или за другиго имотна облага.   

Една и съща щета не може едновременно да бъде предмет на две престъпления против обществената собственост – длъжностно присвояване по чл. 201 – 205 НК и измама по чл. 209 – 210 НК (ТР № 56/ 1986 г., ОСНК на ВС).  

Квалифицирани състави на измамата са уредени в чл. 210 НК.

Разпоредбата предвижда по – тежко наказание – лишаване от свобода от една до осем години – при наличието на някои от изрично посочените квалифициращи обстоятелства. Такива са случаите, когато деецът се представи за длъжностно лице или за лице, действащо по поръка на властта; измамата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване; извършителят е длъжностно лице, пълномощник в кръга на своята длъжност или пълномощие или лице, което по занятие непосредствено извършва сделки с валута в наличност; измамата е извършена повторно в немаловажни случаи; или причинената вреда е в големи размери.

В последните две хипотези – когато измамата е извършена повторно в немаловажни случаи или причинената вреда е в големи размери – съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Други от квалифицираните хипотези на измамата са уредени в чл. 211 НК.

Разпоредбата предвижда по – тежко наказание, когато измамата е в особено големи размери, представлява особено тежък случай или е извършена при условията на опасен рецидив. Посочените предпоставки са алтернативно дадени, поради което за осъществяване на квалифицирания състав по чл. 211 НК е достатъчно да е налице поне една от тях.

При квалифициращия признак „особено големи размери“ е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 – кратния размер на установената за страната минимална работна заплата.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).