„Съдебната делба“ – принципни положения
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Производството за съдебна делба започва с подаване на искова молба до районния съд, с която сънаследникът (съсобственикът) упражнява своето субективно потестативно право да иска делба на съсобствената вещ. В исковата молба трябва да се опишат подробно имуществата, чиято делба се иска, за да може това да се отрази в диспозитива на решението по допускане на делбата.
Правото да се иска делба не се погасява по давност.
Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи и установяване какви са правата на страните в съсобствената вещ.
В делбеното производство съсобствениците са необходими задължителни другари и съдът има задължение да следи за участието на всички съсобственици в делбата и да определи действителните им квоти, при които се допуска делбата.
Предмет и обхват на делбата
В ППВС № 2/ 1982 г., т. 1, б. „д“ e прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В своята практика Върховният касационен съд последователно приема, напр. реш. № 124/ 2021 г., че делбата на такъв съсобствен поземлен имот би била допустима, ако от него могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради.
А когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, както и когато различни лица притежават отделни сгради, застроени в един имот със статут на дворищно – регулационен парцел, който не може да се раздели на толкова пълномерни парцела, колкото са съсобствениците, възниква етажна собственост. И в двата случая теренът загубва своята самостоятелност и се превръща в обща част, обслужваща обособените обекти, респ. сгради. По правило въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се поставя в първата фаза на делбата. Не е изключено, обаче, този въпрос да се постави във втората фаза.
Съобразно чл. 344, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.
След като решението за допускане делбата на съсобствени имоти по чл. 344 ГПК влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите предвидени в закона способа:
а) чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК;
б) чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно;
в) чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот и не може да бъде поставен в един от дяловете, и
г) чрез поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 ГПК, когато са налице условията на закона.
Привременно ползване и обезщетение
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването.
По този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването.
Тази привременна мярка се налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността.
Делба на недвижими имоти
Съдът няма право да допуска делба на имоти, за които не е налице съсобственост. А при извършване на делбата пазарната стойност на имота следва да се определи към момента на извършването й.
Изясняването на характеристиките и вида на недвижимия имот, на който е поискана делба, следва да се извърши в първата фаза на делбеното производство, тъй като от това зависи допускането му до делба като самостоятелен обект на правото на собственост, отговарящ на определени в закона строителни правила и норми за този вид обекти.
Допустима е делбата на незаконно построено жилище, щом то отговаря на строителните правила и норми (реш. № 821/ 1998 г., ВКС).
Изключване на имоти от делбата
Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица – от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол (чл. 345 ГПК).
Така, при съсобственост на делбен имот между наследодателя и трети лица, имотът може да се допусне до делба, а ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият имот се изключва от делбата. Делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство.
Възражения при делба
В реш. № 260/ 2012 г. върховните касационни съдии разясняват, че по предявен срещу него иск ответникът може да се защитава с всякакви възражения, които изключват, унищожават, погасяват или отлагат отговорността му. Когато се касае до предявен иск за делба, ответникът може да се брани с всички възражения, изключващи твърдението на ищеца за наличие на съсобственост върху движимата или недвижима вещ – предмет на делбата. Същият има правен интерес да заяви нищожност на договора за придобиване на делбения имот от общ на съделителите наследодател, ако основава твърдението си за придобиване на изключителна собственост върху имота на юридически факт, различен от този договор и несвързан с правоприемство между приобретателя по договора и ответника – например на давностно владение, осъществявано спрямо праводателя по договора, чиято нищожност се твърди.
Когато посоченият като ответник съделител заяви възражение за придобивна давност, с което оспорва иска за делба или притендира по – голяма квота, съдът се произнася относно това налице ли са предпоставките на придобивната давност, а те са две: факта на владение и изтичане на срок. Който и от двата елемента да не е налице, възражението се преценява за неоснователно и без да се произнася в диспозитива на решението, съдът допуска делбата при определените от закона квоти.
Искането за възстановяване на запазена част от наследството
може да бъде заявено и под формата на възражение от страна на ответника, ако с исковата молба е представено завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение, на които ищецът основава правото си да иска делба на съсобственото имущество, както и ако друг съделител представи извършено в негова полза от наследодателя завещание или акт, обективиращ дарение.
Съдът е длъжен да разгледа искането за възстановяване запазена част от наследството по същество, независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН (когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя) (реш. № 177/ 2011 г., ВКС).
Спогодба
Още в Постановление № 7/ 1973 г. на Пленум на ВС, се казва, че съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения.
Недопустимост на съдебното решение
В реш. № 106/ 2020 г. на ВКС се казва, че преследваната от законодателя цел е в делбения процес, като особен исков процес, да се разглеждат само искове и възражения, имащи връзка с процесната съсобственост, въведена от страните, като предмет на иска за делба, за да се улесни и ефективно да се ликвидира тази съсобственост. Ако обаче въпреки това първоинстанционният съд се произнесе по същество по друг иск между същите страни, който е следвало да се гледа в отделно исково производство, неговото решение по този иск не е недопустимо, нито искът е недопустим. Противното разбиране не само, че противоречи на процесуалния закон, но и би довело до отказ от правосъдие, какъвто отказ действащите национално и европейско право изключват.
Първоинстанционно решение би било недопустимо, ако е постановено по недопустим иск, при отсъствието на изискуемите положителни процесуални предпоставки (подведомственост, правен интерес от търсената искова защита, процесуална правоспособност, процесуална легитимация, родова и местна подсъдност, редовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 – чл. 128 ГПК, процесуална дееспособност и представителна власт на представителя) и наличието на изискуемите отрицателни процесуални предпоставки (сила на пресъдено нещо, изтекъл преклузивен срок, договор за подведомственост на арбитраж или чуждестранен съд, висящи преюдициален граждански или наказателен процес, както и конституционно дело по приложим закон, друг висящ процес между същите страни за същия спор – чл. 126, ал. 1 ГПК) за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Допустимост на последващ делбен съдебен процес
Последващ делбен процес между правоприемниците на съделителите е допустим само ако след влизане в сила на решението по допускане, респ. на решението по извършване на делбата, са се осъществили нови факти и обстоятелства, имащи значение за принадлежността на правото на собственост, в това число съставяне на нотариален акт, с който след извършена обстоятелствена проверка е признато придобиване на правото на собственост върху същия имот по давност, обяснява се в реш. № 147/ 2018 г., ВКС.
И се добавя, че позоваването на изтекла придобивна давност повече от 10 години след постановяване на решението по допускане на делбата и при липса на данни в този период делбата да е била извършена, представлява ново обстоятелство, настъпило след влизане в сила на решението по делото за делба, което прави последващия делбен процес допустим – приодобивната давност представлява предвиден в закона /чл. 79 ЗС/ придобивен способ, чието осъществяване може да бъде противопоставено на лицата, легитимиращи се като собственици на имота на друго основание преди изтичане на давността, като допустимостта на разрешаването на спора за осъществяването му по съдебен ред не може да бъде отречена.
Извън това, ищецът, чиито права върху вещта са отречени с влязлото в сила решение, не може да предявява нов иск за делба на същата вещ срещу същите ответници, тъй като въпросът за собствеността, който е основен предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван в нов процес (из реш. № 196/ 2017 г., ВКС).
Искания за сметки
Разпоредбата на чл. 346 от ГПК регламентира, че в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.
Според т. 4 от ППВС № 7/ 1973 г. в делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Тези искания се разглеждат във фазата по извършване на делбата и биха могли да бъдат предявени до приключване на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Касае се за осъдителни претенции, които следва да бъдат надлежно индивидуализирани от съсобственика, който ги е предявил. Това задължава ищецът да посочи следните обстоятелства, на които тази претенция се основава: вид и стойност на всяко едно от подобренията; време на извършване на подобренията; размер на претенцията; дали към момента на извършване на подобренията е владял за себе си целия имот или е държател на частите на другите съсобственици.
Разделителен протокол
Чл. 347. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.
Изнасяне на публична продан
Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по – висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най – късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6 – месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
Окончателен разделителен протокол
Чл. 350. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.
Обжалване на решенията
Чл. 351. Решенията по чл. 346, 348, 349 и 350 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най – късното решение.
Теглене на жребий
Чл. 352. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.
Разпределяне на имотите
Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
Изкупуване от съделител
Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена – предложената най – висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача – трето лице на делбата, предложило най – високата цена при първата продан.
Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а. При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).