pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 587, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. 

(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. 

(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

Следващата разпоредба на чл. 588, ал. 1 ГПК, гласи, че констативният нотариален акт съдържа: 

1. реквизитите по чл. 580, т. 1, 2 и 5 (годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаване на акта; името на нотариуса, който го издава; кратко обозначение на прилаганите документи) и подпис на нотариуса; 

2. пълното име или наименованието и единния граждански номер на собственика, номера, датата, мястото и органа на издаване на документа за самоличност; 

3. точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му. 

(2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 (лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса) и 5, чл. 579, 581, 582 и 583.

Констативният нотариален акт се издава в специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост и притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.

Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. 

Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт.  Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. След уважаването на този иск нотариалният акт се отменя.

Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК (относно оспорване на охранителен акт, какъвто е и констативният нотариален акт – когато актът засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред) може да бъде предявена само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването й. 

Обстоятелствена проверка на собствеността

Снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК има своите особености. При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus (намерението вещта да се третира като собствена) и corpus (физическата власт върху вещта, възможността да се ползва, пази, променя), вида на владението (добросъвестно или недобросъвестно). За тази цел, нотариусът е длъжен да разпита свидетели. По възможност тези свидетели трябва да бъдат съседи на имота.

Налице е константна съдебна практика, която приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС (правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години) не е достатъчно условие, за да настъпи вещноправният ефект на давността, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което от своя страна може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и със снабдяването с констативен нотариален акт.

Една от двете хипотезите за издаване на нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК, е издаване на нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка – чл. 587, ал. 2 от ГПК. В рамките на това производство нотариусът извършва действия по събиране на доказателства – изслушва свидетели, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик. Въз основа на това постановление, ако собствеността е призната, нотариусът издава нотариален акт – чл. 587, ал. 3 от ГПК. В това производство нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 от ГПК принадлежност на правото на собственост, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт. По тази причина дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща (извадка от реш. № 83/ 2022 г., ВКС).   

Освен това, при систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 587, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК със забраната по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗННД (помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност, с изключение на актовете, с които се признава правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти) е видно, че упълномощаване на помощник – нотариуса за извършване на разпит по обстоятелствена проверка е нищожно, поради противоречие със закона и не поражда правни последици.

Доказателствена сила на констативния нотариален акт

С Тълкувателно решение № 11/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, е преодоляна противоречива съдебна практика, като е прието, че макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК да не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК (официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия) относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост, т.е. правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение и за това тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК (оспорване на истинността на документ). 

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Граждански процесуален кодекс;

• Закон за нотариусите и нотариалната дейност;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.