Несеквестируемият доход и удръжките след новата разпоредба на чл. 446, ал. 3 ГПК
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 446, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по – малка от минималната работна заплата.
(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.; предишна ал. 3, бр. 55 от 2025 г. ) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.; предишна ал. 4, бр. 55 от 2025 г. ) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Според новата разпоредба на ал. 3, удръжките се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице, който може да включва напр. както трудово възнаграждение, така и пенсия, като във всички случаи на лицето трябва да остане сума не по – малка от минималната работна заплата. От текста на чл. 446, ал. 3 ГПК следва, че когато лицето получава повече от един доход, те се разглеждат като общ доход, върху който се определя секвестируемата част.
За пример, ако лицето получава трудово възнаграждение в размер на 700 евро след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, и пенсия за осигурителен стаж и възраст – 400 евро, при актуална минимална работна заплата определена на 620 евро, то се формира общ доход (двата дохода се събират) и тъй като получената сума в размер на 1100 евро е между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, то по правилото на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК ще се удържи една трета част – приблизително 367 евро. След това се извършва проверка дали след удръжката на длъжника остава сума не по – малка от минималната работна заплата. В разглеждания пример остават приблизително 733 евро, поради което ограничението на чл. 446, ал. 3 ГПК е спазено.
И в решение № 132/ 2026 г. на ВКС се приема, черазпоредбата на чл. 446 ГПК е озаглавена „Несеквестируем доход“, от където следва, че нормата урежда частичната несеквестируемост на доход, а не на отделни вземания. Под термина „месечно възнаграждение“ в т. 1, 2 и 3 се има предвид „месечен доход“ съгласно заглавието, и в месечния доход по ал. 1 се включват вземанията от труд и от пенсия, както посочва закона.
В решението е посочено още, че приетата през 2025 г. разпоредба на ал. 3 в първата си част има тълкувателен характер и сочи, че дробните части по ал. 1 се изчисляват от пълния размер на дохода, т. е. смисълът на нормата е да се определя частична несеквестируемост на общия доход, а не на отделните вземания. Според касационната инстанция, целта на нормата е не да препятства имуществената отговорност на длъжника, доколкото той отговаря за задълженията си с цялото си имущество, а да се остави част от дохода на длъжника, необходима и достатъчна за неговата издръжка, поради което частичната несеквестируемост се определя на база общия доход, а не върху отделните вземания за труд и пенсия.
Макар този съдебен акт да не представлява тълкувателно решение на ВКС, то е първият известен съдебен акт на ВКС, който изрично приема, че частичната несеквестируемост по чл. 446 ГПК се определя въз основа на общия доход на длъжника, а не отделно за всяко вземане.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.