Обезпечение на доказателства по чл. 207 и следващи от ГПК
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Обезпечаването на доказателствата по чл. 207 и следващи от ГПК, като способ за предварителното им събиране до започване на същинския исков процес, цели да осуети възможността, в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори, доказателствено средство да бъде загубено или унищожено, или да бъде затруднено неговото събиране.
Съгласно чл. 207 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.
Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено – в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.
Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.
Това производство има несамостоятелен и привременен характер, с постановените в същото съдебни актове не се дава разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект.
Обжалване на определението
Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
В опр. № 830/ 2011 г., състав на на Върховният касационен съд разяснява, че доколкото по изрично разпореждане на закона – чл. 208, ал. 3 ГПК, на двуинстанционно разглеждане подлежи само определението на съда, с което молбата за обезпечение на доказателствата не се уважава, то подадена частна жалба срещу съдебния акт на първоинстанционния съд, с който са допуснати и приети поисканите доказателства, чрез изслушване на съдебно – оценителска експертиза т.е. събрани са предварително онези доказателства, по отношение на които е счетено, че съществува опасност да бъдат изгубени или събирането им впоследствие, при висящността на бъдещия процес, да бъде затруднено, се явява процесуално недопустима.
В производството по предварително събиране на доказателства съдът следва да прецени по общите правила въпроса за относимостта и допустимостта на самото доказателство. Преценка по този ред не е възможна без да са изложени фактите, за чието установяване се ангажират доказателствени средства.
В опр. № 363/ 2008 г. на ВКС пише, че в нормата на [чл. 207 от ГПК] законът има предвид конкретно доказателство, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално да бъдат предмет на твърдения от страна на бъдещия участник в процеса.
Такива доказателства могат да бъдат например искане от съда да допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел или искане за назначаване и предварително изслушване на съдебна експертиза.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.