Обезпечителното производство в гражданския процес
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Обезпечителното производство, чиято регламентация е поместена в чл. 389 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото.
Обезпечение може да се иска както на предявен, така и на бъдещ иск, т.е. преди предявяването му. Няма значение какъв е видът на иска. Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.
При вече депозирана искова молба ищецът може да иска от съда да допусне обезпечение до приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
А когато тепърва искът ще бъде подаван и се прави искане за обезпечение, то съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по – дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.
Предпоставки за допускане на обезпечението
Съгласно чл. 391, ал. 1 и следващи от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.
Молба за допускане на обезпечението
В тежест на молителя е да обоснове наличието на обезпечителна нужда. Затова в молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата. Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.
Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.
Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена обезпечителна мярка, се ползва със „сила на пресъдено нещо“, т.е. е задължителен за съда, който я е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Обжалване
Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка.
Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. А определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.
Видове обезпечителни мерки
Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право. Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска.
Неподходяща е тази обезпечителна мярка, която надхвърля обезпечителната нужда по конкретното дело.
Спрямо запорът например, в реш № 257/ 2024 г. Върховният касационен съд приема, че когато запорът върху вземанията по банковите сметки на определено физическо лице – ответник е наложен като обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск, неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т. е. сумата ще бъде платена и задължението погасено след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство. Тази цел се постига от момента на налагането на запора съобразно правилото на чл. 401, ал. 1 вр. чл. 451, ал. 1 ГПК, поради което същото се явява достатъчна гаранция за правата на молителя, за който е налице обезпечителна нужда. Всяко по – нататъшно действие, изразяващо се в по – дълбоко засягане на правната сфера на ответника, включително и чрез задължаването на основание чл. 508, ал. 3 ГПК на трето лице да внесе запорираната сума по банкова сметка на съдебния изпълнител, се явява прекомерно спрямо обезпечителната нужда и преминава границата на обезпечителното производство към осъществяване на целите на изпълнителния процес преди да има законово основание за това.
Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене.
А възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота.
Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове – както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства, по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право.
В реш. № 105/ 2018 г. на ВКС пише, че възбраната за разлика от ипотеката не е вещно право, даващо възможност за предпочитително удовлетворяване. Правното й действие е в насока да обезпечи възможността на кредитора взискател в изпълнението да удовлетвори правата си от стойността на имота. По същество възбраната цели да създаде непротивопоставимост на извършени разпореждания или учредяване на вещни права от страна на собственика на възбранения недвижим имот в полза на трети лица след нейното вписване.
Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.
Замяна на обезпечението
Според новелата на чл. 398, ал. 1 и следващи от ГПК, съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.
Тази норма предвижда възможност за замяна на обезпечението, като по този начин се цели постигането на баланс между интересите на кредитора и на длъжника, доколкото да не се създават затруднения в осъществяването на правата на всеки един от тях.
Съгласие за обекта на обезпечението. Действие на обезпечителната мярка
Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно (чл. 399 ГПК).
Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 – 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 – 514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440 (чл. 401 ГПК).
Отмяна на обезпечението
Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 (при обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост). Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.
Обезщетение за вреди
Според разпоредбата на чл. 403, ал. 1 и 2 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция (внесена от ищеца), заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
Така, по ал. 2, ако ответникът подаде възражение и предяви иск в срок, гаранцията не се освобождава, а остава като обезпечение за бъдещото му вземане.
По иска с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника – наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл. 389 от ГПК.
В реш. № 77/ 2025 г. на ВКС се разяснява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в този смисъл е налице установена съдебна практика, в която се приема, че според правилото на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, които са в причинна връзка с вредоносното поведение, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изразът „всички вреди“ обхваща както вредите, които са настъпили, и тези, които ще настъпят, ако ищецът докаже, че са в причинна връзка с увреждането, и че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Дали по конкретното дело са доказани вреди и причинната връзка между тях и допуснатото обезпечение, се установява във всеки конкретен случай с оглед изискването на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, че обезщетение се дължи за настъпила вреда, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство. Няма злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната подава молба с правно основание чл. 390 ГПК със съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна.
Молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 ЗУЕС) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство.
Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.
Не е налице сходство в мерките по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС и по чл. 397 ГПК относно тяхното естество, тъй като в първия случай се спира изпълнението на решение на ОС на ЕС, а във втория случай се спира изпълнението на друг акт – съдебно решение, както и не е налице сходство в целите, с оглед на които се постановяват двата вида мерки, в първия случай налагането на обезпечителни мерки се реализира, за да се създаде възможност за бъдещо осъществяване на материалното право, предмет на исковото производство, а във втория случай спирането на решението на ОС на ЕС се извършва, за да се осигури възможност за проверка на неговата законност в спора по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС (опр. № 346/ 2013 г., ВКС).
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.