Конституционно прокламираното „право на защита на всеки гражданин“
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Правото на защита предполага задължение на държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията.
Съгласно чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
В този контекст, в реш. № 12/ 2021 г. на КС на РБ, се казва, че правото на защита, включително и съдебна, е основно, всеобщо и лично право на гражданите (чл. 56 от Конституцията), то е средство за защита на други техни нарушени или застрашени права и законни интереси и тяхна гаранция.
Като основно право на гражданите то е неотменимо – чл. 57, ал. 1 от Основния закон.
Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията).
Правото на защита по чл. 56 от Конституцията е типично лично право на гражданина. Правата и законните интереси представляват единство независимо от това, от какъв законов източник са прогласени, което следва, че при упражняване на правото по чл. 56 от Конституцията трябва да е налице не само застрашено конституционно право или конституционно признат интерес, но и право, което е признато в друг законов източник (реш. № 3/ 1994 г., КС на РБ).
Чл. 56 от Конституцията на РБ има пряко действие при липса на предвидена защита.
Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени (реш. № 3/ 1994 г., КС на РБ).
Съдебната защита е основната и определяща форма на защита в правовата държава, тъй като същата предоставя най – пълната възможна защита на нарушените права или засегнатите законни интереси.
Правото на съдебна защита, въпреки че не е изрично формулирано в Основния закон, в рамките на по – общата постановка на чл. 56 от Конституцията трябва да се счита за принцип на правовата държава (реш. № 11/ 2016 г., КС на РБ).
Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност.
В практиката си Конституционния съд многократно е разяснявал „многопластовото съдържание на правото на защита“ и че съществен елемент от него е правото на гражданите да защитават правата си с помощта на защитник.
Правото на защита, включително и чрез съдействието на защитник, може да се реализира пред всички държавни учреждения, а не се ограничава в рамките на съдебния процес.
Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти (реш. № 9115/ 2020 г., ВАС).
Случаи на нарушения на правото
В реш. № 4/ 2009 г. КС на РБ постановява, относно частичната противоконституционност на чл. 280, ал. 1 ГПК, че изискване на касационно обжалване пред ВКС да подлежат само въззивни решения, които касаят съществен правен въпрос противоречи на чл. 122 от Конституцията.
Прекомерно високи такси, които предварително биха затруднили, а дори биха направили невъзможно обжалването на административните актове от засегнатите, биха нарушили правото на защита, уредено в чл. 56 на Конституцията (реш. № 5/ 2007 г., КС на РБ).
Хипотези на спазване правото
Възможността на извършващите доставянето или принасянето на електрическа енергия, както и доставянето и снабдяването с природен газ да събират произтичащите от тази дейност вземания от неизправни длъжници като пристъпят директно към принудително изпълнение, не нарушава конституционно гарантираното право на защита, когато законодателно е дадена възможност, макар и с прехвърляне на тежестта на доказване, по съдебен ред да бъде упражнено това право чрез различни способи (реш. № 11/ 2007 г., КС на РБ).
Закон, според който при повторно касационно обжалване на съдебно решение съдът решава делото по същество (ако отмени обжалваното решение), не нарушава правото на защита, гарантирано от Конституцията на Република България (реш. № 6/ 2003 г., КС на РБ).
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Конституция на РБ;
- Практика на Конституционен съд – https://www.constcourt.bg/bg/search-interpretative.