pravenanaliz.eu

Икономическият ред в една държава е фундамент, върху който се базира и установения конституционен ред. „Правилото е, че Конституцията не предписва строго очертана икономическа система, а съдържа само принципите на икономическия ред, чието развитие и детайлиране възлага на законодателя“ (Емилия Друмева – „Конституционно право“ 2008 г.). Така сред основните начала на българската Конституция намира място и принципът за „свободна стопанска инициатива“, прогласен в чл. 19, ал. 1, обект на редица тълкувания в решения на Конституционния съд и допълнен с постулатите на следващите алинеи касаещи стопанските отношения: еднакви правни условия за стопанска дейност, като се предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и се защитава потребителя; закрила от закона на инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани; създаване от закона на условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

Всъщност пазарната свобода е нормативно уредена в не малко държави още през 19 век, за да се стигне до „репресията“ й от страна на комунистическите режими и полемичният й ефект, в условията на безконечния български „преход“.

Извън тази пейоративна рамка на пазарната свобода на гражданите и юридическите лица, принципът е закрепен в

Хартата на основните права на Европейския съюз,

анексирана към влезлия в сила през 2009 г. Договор от Лисабон, правейки я правно обвързваща за всички държави – членки. И така, чл. 16 прокламира, че свободата на стопанска инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. По този начин, чл. 16 се извлича от съдебната практика на Съда на ЕС, който от своя страна черпи вдъхновение от националните закони на държавите – членки на ЕС. Според релевантната практика на Съда, правото на свободна стопанска инициатива се състои от няколко пункта:

• Свобода на упражняване на икономическа или търговска дейност;
• Свобода на договаряне;
• Свободна конкуренция.

Макар основната цел на правилото да е запазване на правото на всеки човек в ЕС да преследва бизнес начинанията си без да се подчинява на диспропорционални рестрикции, свободната стопанска инициатива може да бъде предмет на ограниченията предвидени в чл. 52 от Хартата – „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“. В този контекст, е и заключението на Генералния Адвокат Niilo Jääskinen, представено на 9 юли 2015 година, по дело C‑157/14 / Neptune Distribution v Minister for Economic Affairs and Finance, на Съда на ЕС – „Свободата на стопанската инициатива, гарантирана от член 16 от Хартата, не е абсолютно право и затова употребата му може да бъде валидно ограничено от законодателя на ЕС“. Също така, свободата на стопанска инициатива бива стеснявана от обществения интерес, какъвто е защитата на здравето на гражданите (Решение TS 891/2010 на Върховния съд в Испания).   Още по – широк мироглед демонстрира СЕС по дело C‑544/10 ,Deutsches Weintor eG v Land Rheinland-Pfalz, с думите, че „Свободите могат да бъдат предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Европейския съюз цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на тези права“.

Макар, на ниво държави – членки на ЕС,

стопанската инициатива,

под една или друга формулировка да е залегнала в отделните конституции, за отбелязване е, че в Швеция неправомерното осуетяване на пазарните начинания се счита за дискриминация ( §10. Diskrimineringslag 2008:567). У нас, защитата при извършването на стопанска дейност попада под опеката на Закона за защита от дискриминация, само ако дискриминацията е на основата на признаците посочени в чл. 4, ал. 1, т.е. пол, раса, народност, етническа принадлежност и пр.

Тълкуванията на Конституционния съд

Една красноречива извадка от Решение № 6 от 25.02.1997 г., квинтесенцията на която е, че свободната стопанска инициатива може да бъде ограничавана с оглед защитата на други конституционни ценности: „Съдът намира за необходимо да подчертае, че правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер. Свободата на стопанска инициатива не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност. Конституцията предоставя на законодателя правото да уреди съответно да ограничи свободата на стопанска инициатива по законодателен ред. Такива са хипотезите на чл. 18 от Конституцията (относно държавната собственост и държавния монопол) или на чл. 19, ал. 2 от Конституцията (предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция и защитата на потребителя). Свободната стопанска инициатива може винаги да бъде ограничена и с оглед защитата на други конституционни ценности – например суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост; опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната; особената закрила на земята; защитата на българския език и на националното историческо и културно наследство и т. н.“.

Държавно регулиране е и издаването на лиценз и извършването на регистрация. А друг аспект тук е бюрократизма. От тази гледна точка, общоевропейските усилия са насочени към премахване на прекомерното регулиране и облекчаване на административната тежест за частното предприемачество. Така например, през 2010 г. Португалия подема инициатива за премахване на лицензии, разрешителни и всякакви предварителни условия за специфични дейности, замествайки ги с последващо систематично наблюдение и механизми за ефективно гарантиране носенето на отговорност.

Използвани източници:

• • Конституция на Република България;

• • Решения на Конституционен съд – http://constcourt.bg/acts;

• • Харта на основните права на Европейския съюз;

• • Практика на Съда на Европейския съюз – http://curia.europa.eu/;

• • Закона за защита от дискриминация;

• Diskrimineringslag 2008:567.