„Случайното деяние“ по чл. 15 от Наказателния кодекс

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.


„Casus a nullo praestatur“ –

Никой не отговаря за случайни събития.

Случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Случайното деяние представлява деяние по смисъла на наказателното право, т.е. налице е човешко поведение – действие или бездействие, извършено от конкретен деец. Това означава, че е налице външно проявена човешка активност, която причинява определен общественоопасен резултат.

Съгласно чл. 15 от Наказателния кодекс, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Наличието на случайно деяние – факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, изключва вината за причинените вреди.

За случайно деяние по чл. 15 от НК при транспортните престъпление може да се говори, само когато:

  • деецът се движи правомерно, без да допуска нарушение на правилата за движение, което да стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП, чиято последица е настъпилия съставомерен резултат.

Затова и в реш. № 418/ 2023 г., върховните касационни съдии приемат, че с оглед общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. 

  • и на следващо място трябва да са налице условия, при които деецът да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на общественоопасните последици. 

Ако опасността възникне внезапно и непредвидимо в опасната зона, водачът няма да отговаря за настъпилите съставомерни общественоопасни последици, тъй като ще е налице случайно деяние.

Не е налице случайно събитие, когато опасността за движението не е настъпила внезапно и неочаквано (реш. № 155/ 1990 г., ВС).

Хипотеза на случайно деяние

Ако при движение нощно време, със съобразена скорост, на светлините на фаровете, възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я преодолее, ще намери приложение чл. 15 от НК (ТР № 28/ 1984 г., ОСНК на ВС). 

Небрежност и случайно деяние

Небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това.

Различното е, че при небрежността деянието е осъществено виновно, понеже деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, докато при „случайното деяние“ отсъства едно от тези изисквания – деецът не е бил длъжен или ако е бил длъжен, то не е могъл да предвиди резултата.

При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;