Значението на „оценката на кредитоспособността“ на потребител, преди сключване на договор за кредит
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Със задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя се цели да се предотврати обикновеният риск от свръхзадълженост или неплатежоспособност, произтичащ от недостатъчна проверка на способността и склонността на потребителя да погаси кредита. Такива финансови последици от сключването на договор за кредит за положението на потребителя обаче е възможно да настъпят и след погасяването на кредита. От друга страна, стремежът кредиторите да станат отговорни и предотвратяването на безотговорни практики при отпускането на кредити на потребители допринасят съществено за правилното функциониране на пазара на потребителските кредити. Тези цели не зависят от положението или поведението на конкретния потребител.
Съгласно чл. 2 от Закона за потребителския кредит, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е именно задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя.
В чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета е предвидено, че:
„1. Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване.
2. Държавите членки гарантират, че ако страните се споразумеят да променят общия размер на кредита след сключването на договора за кредит, кредиторът актуализира финансовата информация по отношение на потребителя, с която разполага, и оценява кредитоспособността на потребителя преди всяко значително увеличение на общия размер на кредита“.
В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, затова и чл. 16, ал. 1 и следващи от Закона за потребителския кредит, регламентират, че преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
(2) При вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.
(3) Когато след сключване на договора за потребителски кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на кредита, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто договорения размер на кредита.
Чл. 17. В случаите на трансгранично предоставяне на кредит кредиторите от други държави – членки на Европейския съюз, получават достъп до и използват информацията, съдържаща се в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, при условията и по реда, при които данните се предоставят и използват от лица, предоставящи потребителски кредит на територията на Република България.
Чл. 18. (1) Когато въз основа на извършена проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато предоставянето на съответната информация е забранено или противоречи на действащото законодателство, на правото на Европейския съюз или на обществения ред и сигурност.
(3) При обработването на лични данни на потребители и при осъществяването на достъп до тези данни във връзка с предоставянето на информация за оценка на тяхната кредитоспособност се прилагат изискванията за защита на личните данни.
Начисляване на допъпълнителна такса за оценка на кредитоспособността
Както се цитира, чл. 16, ал. 1 ЗПК гласи, че задължението да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договора е на кредитора. Недопустимо е това задължение да се възлага в тежест на насрещната страна, нито да се начислява неустойка за неизпълнението му.
Когато институция даваща кредит изисква такса за оценка на кредитоспособността, трябва да се посочи, че действа забраната на чл.10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която „кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“.
Неравноправна клауза
Изобщо, с клаузи в договора, като за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова, за такси за експресно разглеждане на документи и др. подобни, чрез икономически средства често кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит поради поведението на кредитора.
Но подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху съдържанието им.
Нещо повече, съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за понятието „общ разход по кредита за потребителя“ – това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Следователно, когато потребител извърши разходи за допълнителна услуга, ако тя е свързана с договора за кредит и предпоставя сключването му, тези разходи следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.
Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишният процент на разходите, както предпоставя чл. 19, ал. 4 ЗПК, не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи така определените размери, се считат за нищожни.
Годишният процент на разходите показва колко „струва“ кредитът на годишна база. За пример – годишният процент на разходите, съобразно горната формула, е 50.75 %. То тогава общите разходи по кредита, изразени като годишен процент, не могат да надвишават 50,75 % годишно.
Решението на Съда на Европейския съюз
В решение на СЕС от 11 януари 2024 година по дело C – 755/22 се прие, че членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че когато кредиторът не е изпълнил своето задължение да оцени кредитоспособността на потребителя, те допускат кредиторът да се санкционира в съответствие с националното право с нищожност на договора за потребителски кредит и изгубване на правото да му се платят уговорените лихви, макар договорът да е изпълнен изцяло от страните и за потребителя да не е настъпила вредоносна последица вследствие на това неизпълнение.
Така, СЕС подчертава, че оценката на кредитоспособността не е формалност, а важен механизъм за защита на потребителите. Съдът изрично приема, че липсата на вреда е ирелевантна и самото нарушение е достатъчно основание за санкция. Защото кредитните институции често възразяват, че кредитът е върнат и потребителят не е ощетен. Но съобразно съдебното решение, СЕС казва, че изплащането на кредита не освобождава от отговорност кредитора, дори и да няма реални негативни последици за потребителя.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета;
- Закон за потребителския кредит;
- Практика на СЕС – https://eur-lex.europa.eu/collection/eu-law/eu-case-law.html?locale=bg.