Колективният иск
След като предявяването на колективен иск срещу Националната агенция за приходите, във връзка с изтичането на лични данни, вече е факт, нека разгледаме какво представлява този вид иск.
Съвременната концепция на „колективния иск“ води началото си от САЩ.
Производството по колективните искове, у нас, е ново особено исково производство,чиято уредба е създадена за да се създаде възможност за защита на интересите на определяема група от лица.
Субект в случая не са отделните лица, а групата (всички лица,отговарящи на съответната отграничителна характеристика). Целта е да се даде защита на група лица, които са увредени от допуснато (от орган,организация,лице) нарушение. А и когато не съществува сигурност относно обстоятелствата, да се избегнат по-големите разноски по един осъдителен иск за обезщетяване на вредите. След като бъдат установени предпоставките за отговорността на нарушителя (с изключение на вредите), по-лесно и сигурно би било доказването на иска за обезщетение. Ако установителния иск не бъде уважен, иск за обезщетение би бил недопустим (определение № 380/ 2011 г., Върховен касационен съд).
Затова предпоставките за уважаване на иск по чл.379 и сл. от ГПК са :
- група от лица,
- колективен интерес,
- нарушител,
- увреждащо действие или бездействие (нарушение),
- връзка между това нарушение и групата лица, които не са поименно индивидуално определени,но са определяеми по определени в закона признаци,
- противоправност на конкретното увреждащо действие или бездействие
- и вина на нарушителя.
В глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове (определение на ВКС, № 603/ 2011 г.). Единият е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове).
И установената практика е единна,че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Например наличието на няколко индивидуални притезания, които са заявени заедно само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди, не обосновават колективен интерес по смисъла на чл.379 от ГПК.
В първия случай (чл.379 ал.2 ГПК) с уважаващото иска съдебно решение се установява със сила на пресъдено нещо фактът на нарушението, като всеки член на колектива, който е засегнат от това нарушение, може да предяви самостоятелно претенция за обезщетяване на търпените вреди, в което производство трябва да докаже обемът на вредите и причинната връзка между тях и нарушението. Тези вреди – които търпи самостоятелно всеки отделен член на колектива – не могат да бъдат претендирани в производството по реда на глава ХХХІІІ ГПК (опр.№ 456/ 2013 г., ВКС).
Обезщетение за вреди в полза на колектива могат да бъдат присъждани във втория случай, при предявени искове по чл.379 ал.3 ГПК, наред с постановяването на мерки за преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците от него. Това не е обезщетение за индивидуално търпените от членовете на колектива вреди, а е обезщетение за увредения колективен интерес, което е видно от изричните разпоредби на чл.387 и чл.388 ГПК. Специалната уредба е необходима именно заради това, че законът няма предвид вредите на отделния член на колектива, които по правило са в различен обем и за които обезщетението се определя индивидуално и се предоставя само на правоимащия. Докато обезщетението за увреден колективен интерес се присъжда общо на колектива и има за цел да послужи за отстраняване на вредните последици от нарушението, за предотвратяване на възможността от последващо извършване на същото или подобно нарушение, за информиране на обществеността и други подобни цели, съгласно общото решение на увредените лица (чл.387 ал.2 ГПК) или на избран от тях комитет (чл.388 ал.2 ГПК).
Относно подлежащите на обезщетение вреди – липсва конкретизация, поради което следва да се приеме,че се имат пред вид както имуществени, така и неимуществени вреди (определение № 39/ 2011 г., ВКС). Преценката за вида им и начина на обезщетяване – е въпрос по съществото на спора, който следва да се преценя за всеки отделен случай конкретно, в зависимост от заявените в исковата молба факти и обстоятелства и ангажираните по делото доказателства, с които те са установени.
На съда е предоставена свобода при преценката на въпроса за съдържанието и измеренията на конкретния колективен интерес. За същата определящи освен изложените в исковата молба обстоятелства относно засегнатата група лица и съдържанието на увреждащо действие или бездействие – са и особеностите за всеки отделен случай и събраните по делото доказателства – установената в чл.385 ал.4 от ГПК особеност на колективните искове (за разлика от общия исков процес), свързана с това, че съдът не е обвързан от формулирания от ищеца петитум, като притежава пълната свобода да определи и осигури подходящата защита на увредения интерес с оглед „особеностите на случая”.
Тъй като преценката на въпроса за съдържанието и измеренията на конкретния колективен интерес, е определяща не само за допустимостта на производството,но и за предмета на доказване и за съдържанието на окончателния съдебен акт, при извършването й – за съда не следва да е водещ ограничителния подход, а да е определящ обществения интерес. Съдът следва да изхожда от съществото на заявения интерес и съобразявайки се с целта на новосъздаденото особено производство – да осигури адекватната му защита не само от гледна точка на пряко засегнатата група,но и от гледна точка на останалата част от обществото (определение № 380/ 2011 г., ВКС).
Както колективният иск за установяване на нарушението, така и този за отстраняване на последиците от него или обезщетяване на причинените вреди, могат да бъдат предявявани само при отношения на равнопоставеност, не и при такива на субординация (опр.№ 456/ 2013 г., ВКС). Легитимиран ответник по тези искове може да е и публичен орган, но не и за неизвършване на дължимо от него административно действие. Спорът дали при задължение да бъде извършено действие или да бъде издаден акт от администрацията, последната е бездействала, не е гражданскоправен, а е административноправен. С колективен иск могат да бъдат защитавани граждански правоотношения, не и административни такива (ibid.).
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p15.htm.