pravenanaliz.eu

Запорът – обезпечителна мярка или фрагмент от принудителното изпълнение, част от чиито инструментариум е бил прилаган и векове назад – 1215 г. и Magna Carta Libertatum (с този акт се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт, поставя и началото на демократичното конституционно право), чл. 61 от която, утвърждава възможността и имотите на монарха да бъдат обект на запор.

Иначе, в Стокхолмската програма от декември 2009 г., в която се определят приоритетите в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2010 — 2014 г., Европейският съвет приканва Комисията да направи оценка дали е необходимо и изпълнимо да се предвидят определени временни, в това число предпазни, мерки на равнище Съюза, за да се предотврати, например, изчезването на имущество преди изпълнението на вземането, и да представи подходящи предложения, за да се подобри ефикасността на изпълнението на съдебни решения в Съюза по отношение на банковите сметки и имуществото на длъжниците.

Във всички държави членки съществуват национални процедури за налагане на обезпечителни мерки, като например заповеди за запор на банкови сметки, но условията за допускане на такива мерки и ефикасността на тяхното изпълнение се различават значително. Освен това, констатират евроинституциите, прибягването до национални обезпечителни мерки може да се окаже тромаво в случаите, които имат трансгранични последици, и по-специално когато кредиторът се стреми да наложи запор на няколко банкови сметки в различни държави членки.Така се явява наложително приемането на унифицирана процедура при трансгранична дела (т.е., когато съдът, разглеждащ молба за заповед за запор, се намира в една държава членка, а банковата сметка — обект на заповедта за запор, се държи в друга държава членка или когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, подлежаща на запориране, сe намират в друга държава членка), даваща възможност за ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки. И по – точно, установяване на механизъм за обезпечаване, който позволява на кредитора да получи заповед за запор, като по този начин последващото изпълнение на вземането на кредитора да не може да бъде възпрепятствано чрез прехвърляне или изтегляне на средствата, държани от длъжника по банкова сметка в Съюза. Проблематиката намира израз и в приетите на второ четене от парламента ни допълнения в Гражданския процесуален кодекс.

Differentia specifica (специфичните отлики) на европейската заповед за

налагане на запор върху банкови сметки,

посредством Регламент (ЕС) № 655/2014 (прилага се от 18.01.2017 г.) за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (анотирам, че регламента е законодателен акт, който не се транспонира в националните законодателства, по подобие на директивите, т.е. пряко приложим е), преамбюла към него и гласуваните нововъведения в ГПК.

Заповедта за запор е достъпна за целите на обезпечаване на вземания, които вече са станали дължими или макар, да не са дължими, тези вземания произтичат от вече настъпила трансакция или събитие и техният размер може да бъде определен, включително вземания във връзка с гражданска отговорност, деликт или квазиделикт, и граждански искове за вреди или реституция въз основа на акт, който дава основание за наказателно производство.

Кредиторът следва да е в състояние да получи

обезпечителна мярка

под формата на европейска заповед за запор на банкови сметки, която да предотвратява прехвърлянето или изтеглянето на средства, държани от неговия длъжник в банкова сметка в държава членка, ако съществува опасност без такава мярка последващото изпълнение на неговото вземане срещу длъжника да бъде възпрепятствано или съществено затруднено. Запорът на средства, държани в банковата сметка на длъжника, следва да попречи да се използват средствата не само от самия длъжник, но и от лица, упълномощени от него да извършват плащания чрез тази сметка, напр. чрез постоянно платежно нареждане, чрез директен дебит или ползване на кредитна карта.

Обхватът на регламента включва всички граждански и търговски дела, но не е относим към искове срещу длъжник, срещу когото вече е започнато производство по несъстоятелност,

по смисъла на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета. От друга страна, изключването следва да позволява заповедта за запор да се използва за обезпечаване възстановяването на ощетяващи плащания, извършени от длъжника към трети страни.

Регламентът се прилага за сметки, държани в кредитни институции, чийто предмет на дейност е да извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставят кредити за своя сметка.

Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска

преди предявяване на иска от компетентния да разгледа спора по същество първоинстанционен съд. Също и във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да издаде европейска заповед. Когато искането за издаване на заповед за налагане на запор върху банкови сметки се предявява в рамките на касационното производство, заповедта се издава от въззивния съд. Може да се иска и след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, разгледал спора по същество, или след одобряване на съдебната спогодба.

Освен това във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Самото неплащане или оспорване на вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, обосноваващо издаването на заповед. Нито пък самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава, следва сам по себе си да представлява достатъчно основание за издаването на заповед. Съдът обаче може да вземе предвид тези фактори при цялостната преценка за съществуването на опасност.

Кредиторът може да поиска издаване на заповед за сумата по основното вземане или за по-малка сума.

Втората възможност би могла да бъде в негов интерес, ако например той вече е получил някакво друго обезпечаване за част от вземането си.

Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването й, подлежи на обжалване с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

За да се гарантира ефектът на изненадата на заповедта за запор, както и че тя ще бъде полезно средство за кредитор, който се опитва да си възстанови дългове от длъжник при трансгранични случаи, длъжникът не следва да бъде информиран за молбата на кредитора, нито да бъде изслушан преди издаването на заповедта или уведомен за заповедта преди изпълнението ѝ.

Компетентен орган за получаването, предаването или връчването на заповедта за запор и на другите документи е съдебният изпълнител.

Декларацията относно запорирането на средствата по сметка на длъжника се издава от банката, до която е адресирана заповедта за запор. Съгл. чл. 25 от Регламента, до края на третия работен ден (при извънредни обстоятелства – при първа възможност, но не по-късно от края на осмия работен ден след изпълнението на заповедта) след изпълнението на заповедта за запор банката или друг субект, отговарящ за изпълнението на заповедта в държавата членка по изпълнение, издава декларацията.

Молителят предприема необходимите мерки, за да осигури освобождаването на средствата, които след изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки превишават сумата, посочена в нея. В случай че молителят не изпълни задължението си, съдебният изпълнител предприема служебно необходимите мерки за освобождаване на посочените средства.

Ответникът и молителят могат да искат отменяне или изменение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки от компетентния първоинстанционен съд, ако е налице някое от основанията, предвидени в чл. 33, параграф 1 или чл. 35, параграф 1 от Регламента. Сред които са: заповедта, декларацията по член 25 и/ или други документи не са връчени на длъжника в срок от 14 дни след запорирането на неговата сметка или сметки; документите, връчени на длъжника в съответствие с член 28, не отговарят на езиковите изисквания, т.е. на официалния език на държавата членка по местоживеене на длъжника;  запорираните суми, превишаващи размера на посочената в заповедта сума, не са освободени; сумата по иска, чието изпълнение кредиторът се стреми да гарантира със заповедта, е изплатена напълно или частично; с решение по същество е отхвърлен искът, чието изпълнение кредиторът се стреми да гарантира със заповедта. Постановеното по искането определение подлежи на обжалване.

Отделно от горното, кредиторът може да подаде до компетентния съд на държавата членка по изпълнение или, когато това е предвидено в националното право, до компетентния изпълнителен орган в тази държава членка молба за изменение на изпълнението на заповедта за запор, съдържаща корекция на освобождаването, на основание, че вече са приложени други освобождавания за достатъчно голяма сума по отношение на една или няколко сметки, държани в една или повече други държави членки, и че следователно корекцията е целесъобразна.

Ответникът може да иска ограничаване (напр. сумите, освободени от запор, не са били отчетени или са били неправилно отчетени при изпълнението на заповедта) или прекратяване (когато банковите сметки, които съгласно правото на държавата членка, в която се държи сметката, се ползват с имунитет срещу запор или изпълнението на съдебното решение, съдебната спогодба или автентичния акт, което кредиторът се стреми да гарантира със заповедта, е получило отказ в държавата членка по изпълнение) на изпълнението на европейската заповед пред съда, който я е издал. А съществува и опцията длъжникът и кредиторът на основание, че са се споразумели да уредят иска, могат да подадат съвместно молба до съда, който е издал заповедта за запор, за отмяна или изменение на последната или до компетентния съд на държавата членка по изпълнение, или, когато това е предвидено в националното право, до компетентния изпълнителен орган в тази държава членка за прекратяване или ограничаване на изпълнението на заповедта.

Като превантивна мярка е закрепена възможността да се изиска от кредитора да учреди гаранция,

за да може да осигури обезщетение на длъжника на по-късен етап за всяка вреда, която може да е претърпял в резултат на заповедта за запор. В зависимост от националното право такава гаранция може да се учреди под формата на парична гаранция или алтернативно обезпечение, например банкова гаранция или ипотека. Кредиторът носи отговорност за всякакви вреди, причинени на длъжника, по вина на кредитора, от заповедта за запор. Доказателствената тежест се носи от длъжника (чл. 13 от Регламента).

Приложимото право за отговорността на кредитора и на банката при неизпълнение на нейните задължения, е правото на държавата членка по изпълнение.

 

Използвани източници:

• • Регламент (ЕС) № 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела;

• Законопроект за допълнение на Граждански процесуален кодекс.