pravenanaliz.eu

Условно осъждане за шофьор, причинил смърт при пътно – транспортно произшествие, е обичаен рефрен из хрониката, касаеща пътните инциденти и съдопроизводството по тях. Отчасти това се дължи на факта, че подобно деяние се възприема като причинено по непредпазливост (т.е. деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици или ги е предвиждал, но е мислил да предотврати), а не при умисъл, характеризиращ се с искането или допускането настъпването на общественоопасните последици. А от друга страна при наложено наказание лишаване от свобода до три години, съдът по свое усмотрение може да отложи изпълнението на наложеното наказание, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

При все, че бяха внесени изменения в углавния ни кодекс през 2012 г. –

съгл. чл. 243 при управляване на моторно превозно средство и причинена по непредпазливост смърт, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.

А като по – тежко наказуеми случаи (при предизвикана смърт лишаване от свобода от 3 до 15 години, а в особено тежки случаи – от  5 до 20 г.) са поместени: деянието да е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества; от него да е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице; деецът да е избягал от местопроизшествието (да отворим скоба, че според указанията, дадени с Постановление № 1/ 1983 г. по н.д. № 8/ 82 г., Пленум на Върховен съд – т.4, б. „и”, относно квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието” той е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. В тълкувателния акт са отразени и случаите, при които напускането на местопроизшествието не е равнозначно на бягство, защото деецът има извинителна причина; в подобен контекст са измененията в Италианския Наказателен кодекс, Codice penale, през 2016 г. – бягството от местопроизшествието на дееца добавя се наказва с минимум 5 г. лишаване от свобода); да е управлявал, без да има необходимата правоспособност; деянието да е извършено на пешеходна пътека (доколкото такава маркировка е изобщо видима, както официално бе констатирано).

И макар, че при престъпленията по транспорта съществена роля за обема на санкцията трябва да имат тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата (съобр. Тълкувателно реш. № 106/ 1983 г. на ОСНК на Върховен съд, дори така нар. спасителна маневра може да се счете за неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши), наличието на квалифициращи деянието обстоятелства обуславящи по – тежка наказуемост, формата на вината, миналото на дееца като водач на МПС, смекчаващите и отегчаващите отговорността  обстоятелства.

Да добавим и че развитието на наказателното производство в съдебната му фаза като съкратено следствие, когато на предварително изслушване подсъдимият признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях, водят до резултат съдът да намали така определеното наказание с една трета (чл. 371 и 372 Наказателно – процесуален кодекс; чл. 58а Наказателен кодекс).

И така, различни фактори не допринасят за постигането на една от генералните цени на наказанието:

да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

За да не бъдем голословни нека погледнем към някои скорошни съдебни решения. Така например, Върховният касационен съд с реш. № 191/ 2018 г., оставя в сила въззивното решение, с което на дееца е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК (условно осъждане) с изпитателен срок от 5 години, тъй като в пияно състояние, по непредпазливост причинил смъртта на А. А. В., като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието. Дори съдът смело заключава, че „Условното осъждане също оказва предупредителен и възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото, тъй като не изключва възможността за привеждане в изпълнение на наложеното наказание. Отделно от това този ефект се постига чрез определения размер на изпитателния срок, който е максимално фиксирания в закона“.

Струва си да се маркира и реш. № 284/ 2018 г., с което Върховният касационен съд решава да остави в сила въззивното решение, с което Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Д. Д. Д. за виновен, за това, че по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Д. и смъртта на М. Н. И и му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от 5 години. При все, че и самият съд признава, че „Специфичната тежест на извършеното деяние, обусловена от наличието на две квалифициращи обстоятелства – управление без правоспособност и причиняване на смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго, движението със скорост от порядъка на 133 км./ч. (респ. надвишаваща с 43 км./ч. разрешената за конкретния участък от пътя), в съчетание с данните за настъпилите несъставомерни последици, безусловно завишават степента на обществената му опасност и изискват прилагането на по – строг подход“.

Перспективата

При всички разлики между континенталната и англосаксонската правна система, струва си да се хвърли поглед към нормативните порядки на някои американски щати, където причиняването на смърт, в условията на пътно – транспортно произшествие, може да се третира и като убийство (Vehicular homicide). Така напр., в някои щати шофьорите могат да бъдат обвинени в убийство чрез използване на превозно средство, защото не спазват нормите за безопасност на движението –  инцидентът е резултат от нарушение от страна на водача на пътен знак или от техническа неизправност на превозното средство, с отношение към редовната му поддръжка. А прокурорът не трябва да доказва, че водачът е решил да убие жертвата на произшествието, а че небрежното му действие е причина за леталния изход на потърпевшия.

Използвани източници:

• • Наказателен кодекс;

• • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm.

• Наказателно – процесуален кодекс.