pravenanaliz.eu

През 1997 г. е приет Закона за особените залози. Създаден е Централен регистър на особените залози, понастоящем широко използван от бизнеса. Регистърното производство е охранително. Освен „особен залог“, съществува и понятието „реален залог“ (намерил изражение в дейността на заложните къщи), който е правно уреден в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. За неуредените случаи в ЗОЗ се прилагат разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, тъй като уредбата на особения залог е специална по отношение на тази на реалния.

Какви са разграниченията между особения и реалния залог?

1. При реалния залог освен съгласие, има и предаване на вещта, а особения се учредява без предаване на заложеното имущество;
2. При реалния залогодател може да е всяко дееспособно лице, при особения – търговец; физическо лице занимаващо се със селскостопанска дейност (при вписване на залога удостоверява качеството си с карта за земеделски производител); ф.л. занаятчия (представя удостоверение за регистрация в регистърът на занаятчиите); упражняващ свободна професия или извършващ хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитавано от него жилище (представя актуално удостоверение за регистрация в регистър Булстат); съпруга на ЕТ, респективно на ЗП, занаятчия или упражняващ свободна професия (залог върху имущество, което е в търговското предприятие на ЕТ или извън него, но е в режим на Семейна имуществена общност); Община, обезпечаваща обществен дълг (изисква се в регистъра удостоверение от избирателна комисия за избора на кмет и протокол от заседание на общинския съвет овластяващ кмета да представлява общината при вземане на кредит); Фонда за гарантиране на влоговете в банките, обезпечаващ ползваните от него заеми.

3. Обект на реален залог могат да бъдат движими вещи и вземания , а заложеното имущество по ЗОЗ обхваща вземания (вкл. от дивиденти), движими вещи (дори бъдещи вещи, бъдеща реколта и животни), дружествени дялове (залога се учредява само в търговския регистър), права върху патенти (в патентното ведомство), търговски предприятия  (в централен регистър на особените залози се прави вторично вписване, поради което е от особена важност заявените обстоятелства в търговския регистър да съвпадат с тези, заявени пред ЦРОЗ, освен това включени ли са недвижими имоти, се вписва и в имотния регистър), безналични ценни книги (вписване в Централен депозитар).

 

Няколко съществени пункта при вписване на залога в ЦРОЗ:

1. Актуално състояние представят само непререгистрираните фирми;

2. Едноличните търговци и земеделските производители се вписват в заявленията с ЕГН, а местни и чуждестранни лица, които не са търговци- с код Булстат;
3. При допълнително вписване на договор за залог не се представя декларация по чл. 264 от ДОПК;
4. Всяка промяна се отразява в регистъра в допълнително вписване, напр. промяна в адреса на фирмата;
5. В удостоверенията не излизат заличени залози;
6. Прилага ли се нотариално заверен договор съдържащ заявените обстоятелства- не се изисква съгласие, но договора се таксува;
7. Документ издаден от орган или длъжностно лице от друга държава задължително се представя в превод на бълг. език и с апостил;
8. Само нотариус удостоверява подписа на лице невладеещо бълг. език.

Заложното право следва вещта при отчуждаването й. Ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. Поредността на особени залози върху едно и също имущество се дефинира от поредността на вписването- по-рано вписания надделява (както при ипотеките).
С изтичането на 5-годишен срок заложното право се погасява, не се ли подаде заявление за подновяване. Стигне ли се до принудително изпълнение, към такова се пристъпва само с вписването в регистъра на заявление за пристъпване към изпълнение, без да е нужно издаване на изпълнителен лист. В тази фаза кредитора овластява депозитар (счетоводител) или частен съдебен изпълнител. Ако кредитора не продаде първо елементите от търговското предприятие, продажбата на които ще затрудни в най- малка степен дейността на предприятието, носи отговорност за вреди и съобразно непубликувано решение по т.д. 663/04 на ВКС, заложния кредитор е задължен при продажба на заложените вещи да положи грижата на добър търговец.

Използвани източници:

• • „Проблеми на особените залози“- съдия Диана Митева и съдия Вера Иванова;

• • Закон за особените залози;

• Граждански процесуален кодекс.