Обжалване на мълчалив отказ по съдебен ред
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
А в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и следващи от АПК е регламентирано, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
По своята правна същност мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато административният орган не се произнася по подадено до него искане.
При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт.
В реш. № 206/ 2021 г. на Върховен административен съд се казва, че непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ, а не обосновава извод за бездействие за извършване на фактическо действие.
Също така, по подаден сигнал не се формира мълчалив отказ (реш. № 14287/ 2012 г., ВАС).
От друга страна, след като е установено, че по едно заявление за издаване на административен акт има влязъл в сила мълчалив отказ, то второто заявление е недопустимо, като за административния орган не съществува задължение да го разгледа и да се произнесе – чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
Срокове за издаване на индивидуалния административен акт
Съобразно чл. 57, ал. 1 и следващи от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.
(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 (индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения) и 3 (индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ) се издава до 7 дни от датата на започване на производството.
(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.
(4) Незабавно, но не по – късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването й, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно.
(5) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
(6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 – 5.
(7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.
(9) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи – първични администратори на данни.
Мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда касателно неговата незаконосъобразност, но не и с искане за прогласяване на неговата нищожност.
След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверката за неговата законосъобразност.
Както се посочи, съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт.
Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви. Както се приема и в реш. № 4915/ 2021 г. на ВАС, когато органът не се е произнесъл изрично в изпълнение на законовото му задължение за служебно произнасяне по чл. 195, ал. 2 от АПК, е формиран мълчалив отказ, който поради пълна липса на мотиви, даващи възможност за преценка на неговата правна и фактическа обоснованост, е незаконосъобразен и следва да се отмени.
В реш. № 6589/ 2017 г. състав на ВАС намира, че оспорения мълчалив отказ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не съдържа фактически и правни основания, а същите не могат да се изведат и от документи, действия и становища на компетентните по производството длъжностни лица и административни органи. Доколкото при липсата на фактически и правни основания за постановяване на мълчаливия отказ не може да бъде установена волята на административния орган, свързана с удовлетворяването или отказа да бъде удовлетворена молбата на читалището, то е налице съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на оспорения акт и необходимостта от отмяната му.
Така, мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, когато са налице следните предпоставки: наличие на надлежно сезиране на компетентен орган, задължение на същия да се произнесе, изтичане на срока за произнасяне и липса на изричен акт.
Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т.е. искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна (реш. № 6667/ 2023 г., ВАС).
В решение № 8036/ 2026 г. ВАС обръща внимание на необходимостта да има доказателства за действително подадено по надлежния ред заявление.
Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му.
Например, сред доказателствата, че е налице надлежно сезиране на органа са:
- копие от първоначалното заявление, от което да е видно до кой административен орган е адресирано; какво точно се иска; на какво правно основание; какви приложения са били представени; кой е заявителят;
- входящ номер на заявлението, доказващ, че е регистрирано;
- документ за платена такса.
Доказателства относно срока за произнасяне могат да бъдат евентуални съобщения от органа за нередовности или необходимост от допълнителни документи. В този случай срокът за произнасяне може да започне да тече от отстраняването на нередовностите или представянето на изисканите документи.
А във връзка пък с доказването на материалноправните предпоставки за издаване на акта е необходимо да се представят пред съда документи, които установяват правото на заявителя да получи съответния акт или административна услуга, напр. документи за собственост.
Срокове за оспорване
Според новелата на чл. 149, ал. 1 и следващи от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14 – дневен срок от съобщаването им.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
В чл. 173, ал. 1 и следващи от АПК, е посочено, че когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.
(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.
(5) В случаите по ал. 2 – 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя.
Присъждат ли се разноски в такова съдебно дело?
Изрично е предвидено в чл. 143, ал. 1 АПК, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Дори когато административният орган се произнесе след завеждането на делото и то бъде прекратено, разноските могат да бъдат възложени върху него.
Практиката на Върховния административен съд е безспорна, че когато административният орган издаде искания акт едва след подаване на жалба до съда срещу мълчалив отказ и когато жалбата е оставена без разглеждане поради отпаднал правен интерес, то на жалбоподателя се дължат разноски по делото.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/sadebna-praktika/.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).