pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в Гражданския процесуален кодекс ред.

Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

Съобразно чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за гражданската регистрация, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. 

(2) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета „Установяване на факти“ от Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

Разпоредбата на чл. 19 ЗГР позволява не само промяна на собствено име, а и на останалите две имена.

За да се иска промяна на собствено, бащино или фамилно име на дадено лице, чл. 19 ЗГР изисква някое от тях или всичките да са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тоест трябва да се установи наличието поне на един от тези фактически състави.

Законодателят не дефинира понятието „важни обстоятелства“, които налагат промяната на името, поради което те следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като тази преценка винаги трябва да бъде съобразена с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, които определят правилата за образуване на бащино и фамилно име.

Нормата на чл. 13 ЗГР предвижда, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Докато текста на чл. 14, ал. 1 и следващи от ЗГР, гласи, че фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. 

(2) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс. 

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име. 

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Но ако по – строго преценените обстоятелства все пак бъдат сметнати за важни, бащиното или фамилното име може да бъде променено дори по начин, който няма да съответства на чл. 13 и 14 от закона.

Важни обстоятелства за промяна на трите имена са напр., когато:

• молителят е известен в обществото с имена, с които се идентифицира;
• молителят е известен с други имена сред своите близки и познати още от ранната си детска възраст и които имена съответстват на етническото му самосъзнание. С оглед на това и предвид средата в която живее, би могло да се приеме, че разминаването в имената му, с които е известен в обществото с тези, които официално носи по документи за самоличност му създава значително неудобство. Все пак всеки гражданин на Република България има право да самоопределя етническата си принадлежност;
• с промяната, имената на молителя ще съответстват на тези на другите членове от семейството му;
• се иска „възстановяване“ на първоначалните имена, с които молителят е бил записан в регистрите на населението при раждането му, но които впоследствие са били сменени. В този контекст, съществува разпоредбата на чл. 19а от ЗГР, в която е указано, че (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.

(2) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.

(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.

В практиката на ВКС се приема, че субективното желание на лицето да носи определено име не следва да бъде изключвано от понятието „важни обстоятелства“, когато е свързано със съображения от етнически, религиозен, семеен или личностен характер и когато е подкрепено от обективни данни.

Прието е също, че важни обстоятелства могат да бъдат известността на лицето в обществото с определено име, носенето на различни имена в различни периоди от време, както и грешна преценка или промяна на името, настъпила не по волята на лицето. В този смисъл са напр. решения № 1426/ 2008 г., № 19/ 2012 г., № 138/ 2009 г. на ВКС.

Освен всичко това, трябва да се установи, че исканата промяна не е насочена към укриване на самоличност, избягване на задължения, въвеждане в заблуждение на държавни органи или трети лица (т.е. не засяга неблагоприятно обществения интерес или правата на други лица), постигане на незаконосъобразна цел или дори заобикаляне на забрана за влизане в определена държава.

Спрямо молителят трябва да не се водят наказателни производства, да няма налагани ограничения да напуска страната, да не е обявяван за общодържавно или международно издирване.

Съдебното производство за промяна на имена е по реда на чл. 530 и следващи от ГПК.

Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице. Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя.

Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на полицейските органи, или на общините да съберат необходимите доказателства.

Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване. Жалбата се подава чрез районния съд.

Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

Друго съществено е, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Закон за гражданската регистрация;
• Граждански процесуален кодекс;

• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).