Правото на „име“ и неговата промяна, когато се касае до имената на дете
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.
С акта за раждане се установява произходът и докато не бъде оборен по исков ред, не може да се установява друг произход – чл. 71 от СК. След като произходът бъде установен по съдебен ред, името се определя съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗГР.
Искана промяна на името, която да съответства на произход от бащата, различен от установения с акта за раждане, е противно на императивни правни норми и не е обхванато от хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР (промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това).
Такива възможности са правно регламентирани в разпоредбите на чл. 16, ал. 1 ЗГР (името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на ЗГР), чл. 16, ал. 2 ЗГР (името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на ЗГР), чл. 18 ЗГР (при осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон. При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му).
Промяната на името
е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания.
Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Тези обстоятелства следва да съществуват обективно, а не да бъдат субективни усещания.
Но в закона не се посочва примерно, какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Тези обстоятелства са различни за всеки конкретен случай.
Важни обстоятелства по смисъла на ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо носенето на името.
Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон, в този смисъл е решение № 200/ 2010 г. на ВКС.
Заличаването на произхода от посочения в акта за раждане баща не би могло да се постигне по реда на искана промяна в имената (из решение № 527/ 2009 г. на ВКС).
Според съдебната практика влошените отношения между родител и дете сами по себе си не са достатъчно основание за промяна на името.
Силната привързаност и дълбоката благодарност като позитивни чувства към едно лице също сами по себе си не могат да се квалифицират като важни обстоятелства по смисъла на закона и да обосноват промяна.
Както е прието от ВКС, не е допустимо възможността по чл. 19 от ЗГР да бъде използвана по начин, по който променените имена да създават заблуждение относно произхода на лицата; законът постановява, че фамилното име на децата е фамилното или бащиното име на техния баща, като не съответства и на българската именна традиция деца с известен баща да приемат фамилията на майката – определение № 1550/ 2011 г. на ВКС.
Според определение № 382/ 2014 г., ВКС, лишаването на бащата от родителски права, неучастието му в отглеждането на молителя, неплащането на издръжка, желанието на молителя да получи фамилното име на майката, която го е отгледала, не правят фамилното име обществено неудобно или неподходящо.
И липсата на грижи за детето от припозналия го, това че не го търси, не се обажда и е в неизвестност, не представлява обстоятелство, което да може да бъде основание за промяна на името на детето. Ако в подобен случай съдът допусне промяна на бащиното и фамилното му име, би се стигнало да положение на неустановен произход от баща.
Също тава, с едно уважаване на молбата би се допуснало заобикаляне на специалния ред за оспорване на бащинство, което е недопустимо и незаконосъобразно и в нарушение на императивните правни норми на ЗГР, свързани с образуването на имената на българските граждани.
Образуване на бащиното име на дете без установен произход от бащата
Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона гражданската регистрация, бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.
Така, начина на образуване на бащиното име на дете без установен произход от бащата е регламентиран в чл. 15 ЗГР. В разпоредбата изрично е предвидено, че една от възможностите за формирането му е от собственото име на майката.
Текстът не предвижда изрично добавяне към него на наставки „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето; не съдържа и препращане към чл. 13 ЗГР – който провъзгласява общия принцип за формиране на бащино име съобразно това на бащата с добавяне на наставки – бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
И в реш. № 282/ 2014 г. на ВКС се приема, че не е задължително бащиното име на дете с неустановен произход от бащата да се вписва винаги с наставки „-ов“ или „-ев“.
Целта на чл. 15 ЗГР е да се даде възможност на единствения родител на дете без установен произход от бащата да избере най – подходящото и най – малко злепоставящо интересите на детето бащино име с оглед особеностите на всеки конкретен случай – така че да се осигури в най – добра степен интереса на детето, което е в по – уязвимо положение от дете с установен произход от двамата родители.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закон за гражданската регистрация;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.