Обжалване на действията на съдебния изпълнител
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съдебните изпълнители за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди.
Още в реш. № 625/ 1975 г. на ВС, се казва, че при наличие на висящ изпълнителен процес длъжникът по изпълнението винаги има правен интерес от установяване правилността или неправилността на обжалваните изпълнителни действия.
Производството по чл. 435 – чл. 438 от Гражданския процесуален кодекс е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител.
Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица.
На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания.
Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. И в двата случая защитата е искова, но в първия случай предмет на делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес (триинстанционно), а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител (опр. № 556/ 2018 г., ВКС).
И така, съгласно чл. 435, ал. 1 и следващи от Гражданския процесуален кодекс, взискателят може да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 (във връзка с определяне цената на движима вещ, по която да се продаде) и чл. 485 (определяне на началната цена на имот);
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението.
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена.
(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Третото лице, засегнато от насочването на принудителното изпълнение, може да защити правата си освен по този ред, ако е във владение на вещта, така и чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК (всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника).
(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
За да бъде уважена жалбата на това трето лице е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.
Решението, с което жалбата е уважена, установява незаконосъобразността на извършения въвод във владение. Това решение поражда задължение за съдебния изпълнител да възстанови фактическото положение отпреди въвода, който съдът е отменил.
Подаване на жалбата
Съобразно чл. 436, ал. 1 и следващи от ГПК, жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
(2) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.
(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма.
(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 (които се отнасят до съдържанието на жалбата, приложенията към нея и проверката на жалбата).
Така, съдебният изпълнител има служебното задължение да администрира всяка подадена в срок жалба срещу негови действия по чл. 435 от ГПК, включително като даде указания на жалбоподателя – в законоустановения едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по сметка на окръжния съд и да представи доказателства (документа) за внасянето й.
Целта на законодателя е чрез възражението да се даде възможност на ответната страна да оспори допустимостта или основателността на жалбата поради това, че жалбата се разглежда по правило в закрито заседание и страната няма друга възможност да изложи позицията си.
Предвиденият в чл. 436, ал. 3 ГПК тридневен срок е за ответника по жалбата, който разполага с правото да прецени дали ще подаде възражение срещу нея. Срокът е инструктивен и подаването на възражение след изтичането му не препятства прилагането му по изпълнителното дело и представянето му на съда (реш. № 4275/ 2011 г., ВАС).
Разглеждане на жалбите
Според новелата на чл. 437, ал. 1 и следващи от ГПК, жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
(3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
Трети лица по смисъла на чл. 437, ал. 2 ГПК са само тези, които не са обхванати от субективните предели на изпълнителния лист и чиято правна сфера е засегната от изпълнителните действия, но не и длъжника, спрямо чието имущество е насочено изпълнението.
В ТР № 7/ 2017 г., ОСГТК на ВКС прие, че спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.
Решението на съда по чл. 437 ГПК, с което е отменено незаконно действие на съдия – изпълнителя, има за последица задължаването на последния да извърши валидно същото, съответно да се въздържи от неговото осъществяване. Решението е окончателно и, считано от обявяването му, съдия – изпълнителят е длъжен да изпълни дадените му задължителни указания.
Спиране на изпълнението при обжалване
В разпоредбата на чл. 438 ГПК е регламентирано, че подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.