pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Съгласно чл. 37, ал. 1 и следващи от Семейния кодекс, встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.

(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.

(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по
време на брака.

С действащия Семеен кодекс от 2009 г. българското право предвижда три режима на имуществени отношения между съпрузите:

• законов режим на общност;
• законов режим на разделност;
• договорен режим чрез брачен договор.

Когато съпрузите не са избрали изрично режим на разделност или не са сключили брачен договор, се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност. В практиката на ВКС последователно се приема, че съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима. Общи са вещните права, придобити по време на брака вследствие на съвместен принос.

Сега действащият Семеен кодекс дава значително по – голяма свобода на съпрузите сами да уредят имуществените си отношения. Така те могат чрез брачен договор да уредят, както бъдещи имуществени отношения, така и статута на вече придобито имущество.

Чрез него предварително могат да бъдат уредени въпроси, които иначе биха били предмет на продължителни съдебни производства при развод.

Брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени отношения, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. За брачния договор са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в СК не е посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влиза в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения.

Сключване на брачния договор (чл. 39 СК) 

Брачният договор може да бъде сключен преди брака или по време на брака. Ако брачният договор се сключва по време на съществуващ брак, няма пречка съпрузите да уговорят, че придобит преди сключването на договора имот в режим на съпружеска имуществена общност ще стане индивидуална собственост на единия съпруг, като в този случай договорът има вещнопрехвърлително действие.

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Тоест представителство чрез
пълномощник е недопустимо. 

Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните. 

Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак.

В реш. № 244/ 2014 г. на ВКС се приема, че вписването на режим на имуществени отношения цели да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само оповестително действие. Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения.

Ако се прилага договорен режим, принадлежността на правото на собственост върху придобитото имущество ще зависи от уговореното в брачния договор, постановява ОСГК на ВКС в ТР № 4/ 2022 г.

Следва да се има предвид, че брачният договор не може да
накърнява добрите нрави. Например клаузи, които поставят единия съпруг в изцяло икономически зависимо положение,
или които грубо нарушават принципите на равнопоставеност
и справедливост.

Съобразно разпоредбата на чл. 38 СК, брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;

2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;

3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;

4. участието на страните в разходите и задълженията;

5. имуществените последици при развод;

6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;

7. издръжката на децата от брака;

8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.

Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. 

Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. 

За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, не прекратява действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака (реш. № 71/ 2020 г., ВКС).   

Действие и изменение на брачния договор 

Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

Брачният договор може да бъде изменян по всяко време по
взаимно съгласие на съпрузите. Но изменението на брачния договор трябва да се извърши във формата за неговото сключване. 

Прекратяване и разваляне на брачния договор. Недействителност на договора

Според новелата на чл. 42, ал. 1 и 2 от СК, брачният договор се прекратява: 

1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност; 

2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството; 

3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него. 

(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.

По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите. 

Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Семеен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.