„Визата“ и отказът за издаването й
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Р. България, е всяко лице, което не е български гражданин. Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.
Визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит.
Видовете визи са:
- за летищен транзит (виза вид „А“);
- за краткосрочно пребиваване, която е единна виза съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ, L 243/ 1 от 15 септември 2009 г.);
- за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“) ;
- виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/ 2009.
Не се издава виза на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, на държава от Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, ако са налице някои от основанията по чл. 22 и 26 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Не се изисква виза, когато:
- това е предвидено в Регламент (ЕС) 2018/ 1806, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет;
- чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в държава членка;
- не се изисква виза, разрешение за работа или друго разрешение, освен разрешение тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденец, притежаващ валидно разрешение тип „Синя карта на ЕС“, издадено от държава – членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в Република България.
Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ или при неизпълнение на изискванията на чл. 19 ЗЧРБ.
На чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Отказите за влизане в страната могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по реда, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства също могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с наредбата по чл. 9е, ал. 1 ЗЧРБ.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ законодателят лимитативно е посочил основанията при наличието на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или да разрешат влизане на чужденец в Р. България, когато:
1. с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;
1а. има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;
2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;
3. има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;
5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6 – месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;
6. е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България или на друга държава – членка на Европейския съюз, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода, освен ако не е реабилитиран;
7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;
8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;
9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;
10. има данни, че през последните 5 години е нарушил граничния, паспортно – визовия, валутния или митническия режим на Република България;
11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;
12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;
13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната;
14. е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1;
16. кандидатства за виза с нередовен паспорт или заместващ го документ за пътуване;
17. не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит;
18. вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;
18а. като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки;
19. е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване;
20. при предишно пребиваване в страната системно е извършвал нарушения на обществения ред;
21. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;
22. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;
23. е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни;
24. са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване;
25. на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 41, освен ако не е допуснато доброволно завръщане;
26. е осъждан в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване за умишлено престъпление от общ характер и съгласно българското законодателство за същия вид престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода минимум една година, освен ако не е реабилитиран;
27. с правен акт на Съвета на Европейския съюз е наложена ограничителна мярка с цел недопускане на влизане и транзитно преминаване през територията на държавите членки, включително мярка за изпълнение на забрана за пътуване, наложена от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
28. отказва да предостави биометрични данни, ако такива се изискват за създаване на лично досие в СВИ или за извършване на граничните проверки, освен когато е освободен от това изискване съгласно Регламент (ЕС) 2017/ 2226;
29. не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква.
Изискванията предвидени в чл. 19 ЗЧРБ, на чиято база органите за контрол имат правото да не допуснат влизането в Р. България на чужденец, който не ги е изпълнил
Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:
1. редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват;
2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
3. медицинска застраховка и други застраховки, когато такива се изискват;
4. покана по образец, когато такава се изисква;
5. други документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване.
Отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно тяхната законосъобразност.
При вземане на решение за отказ за издаване на виза оправомощените длъжностни лица са длъжни да уведомят писмено кандидата за виза за правното основание и за мотивите за решението. Мотивите за отказите за издаване на визи по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЧРБ, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ (за дългосрочно пребиваване – виза вид „D“) принципно не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека.
Отказът за издаване на виза, като индивидуален административен акт, трябва да отговаря на изискванията поместени в чл. 59 АПК.
Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. А когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
Съобразно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.
Практически постановки при обжалване
Отказът за издаване на виза не може да е в противоречие с висшия интерес на децата, а именно да живеят и да бъдат възпитавани и от двамата си родители, съобразно чл. 8 от ЕКПЧ.
А фактическата обосновка в оспорен административен акт следва да съответства на обосновката в напр. изразено отрицателно становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. Като и самото становище на ДАНС не трябва да е лишено от необходимата конкретика по отношение на констатациите.
Ако пък напр. в обжалвания акт е посочена формално и единствено разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 22 и т. 17 от Закона за чужденците в Република България, то трябва да има яснота на каква фактическа основа органът е приел, че жалбоподателят възнамерява да използва България като транзитен пункт към трета държава.
В съдържанието на акта не бива да липсват конкретни мотиви, обосноваващи този извод, от които мотиви може да провери дали са спазени изискванията на материалния закон за постановен отказ. Отсъствието на ясни фактически предпоставки и на съответстващи им логически правни основания в административния акт представлява съществен порок и определя акта като незаконосъобразен. Това, че актът е издаден в условията на оперативна самостоятелност не лишава органа от задължението да мотивира акта и липсата на излагане на конкретни мотиви, представлява неспазване на установената форма като изискване за законосъобразност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Впрочем мотивите на акта може да се намират и в друг документ, изготвен в хода на административното производство.
Според константната съдебна практика изричното посочване на фактическите и правни основания за издаване на индивидуален административен акт е абсолютна предпоставка за упражняване на съдебен контрол и за организиране на адекватна защита. Съдът не може да замества или допълва липсващите/ неясни мотиви на административния орган, нито по време на съдебното производство да изяснява служебно обстоятелства, които не са отразени в обжалвания акт. Поради естеството на акта не е възможно съдът да реши въпроса по същество и да се произнесе налице ли е соченото в акта основание за постановения отказ.
Когато оспореният отказ е немотивиран и издаден при неизяснена фактическа обстановка, то административният орган ще е постановил акта без да е изяснил релевантните по делото факти и обстоятелства, каквото е неговото основно задължение по чл. 35 АПК. Тази разпоредба има гаранционен характер и изисква административният акт да бъде издаден след като органът е установил всички релевантни юридически факти от значение за конкретния казус. Неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на издадения акт. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд в аналогични случаи – решения № 2116/ 2021 г., № 10786/ 2017 г. и други.
Ако пък като правно основание за отказ на виза е посочено, че чужденецът е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване, административният орган е длъжен да е установил по несъмнен и проверим начин дали към момента на постановяване на отказа действително е съществувал валиден сигнал за отказ за влизане и пребиваване в Шенгенската информационна система, въведен от държава членка по реда на чл. 24 от Регламент (ЕС) 2018/ 1861 от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/ 2006.
Освен това, съгласно чл. 27 от Регламент (ЕС) 2018/ 1861 когато държава членка разглежда въпроса относно издаването или удължаването на срока на разрешение за пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на гражданин на трета държава, по отношение на когото друга държава членка е въвела сигнал за отказ за влизане и пребиваване, заинтересованите държави членки се консултират помежду си. Издаващата държава членка се консултира с въвеждащата държава членка, преди да издаде или да удължи срока на разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване (чл. 27, пар. 1, б. „а“). Когато взема съответното решение, издаващата държава членка взема предвид основанията за решението на въвеждащата държава членка и отчита, в съответствие с националното право, евентуалните заплахи за обществения ред или обществената сигурност, които може да представлява присъствието на гражданина на трета държава на територията на държавите членки (чл. 27, пар. 1, б. „г“).
С други думи, административният орган трябва да се е осведомил относно конкретното основание за въвеждане на сигнала за отказ за влизане в ШИС по чл. 24 от от въвеждащата държава, и да е провел процедура по консултация с нея съгласно чл. 27 от Регламент 2018/ 1861. Непровеждането на такава консултация представлява самостоятелно основание за отмяна, както е прието в Решение № 901/ 2020 г. на ВАС.
Следва да се подчертае, че наличието на сигнал за отказ за влизане в Шенгенското пространство не представлява абсолютно и автоматично основание за отказ на виза за дългосрочно пребиваване. Държавата членка, в която чужденецът е подал това искане, след като вземе предвид интересите на подалата сигнала държава членка, си запазва възможността да издаде разрешение за пребиваване (чл. 27, пар. 2 от Регламент 2018/ 1861) на чужденеца при наличие на „сериозни основания“ (т. 33 от Решение на СЕС от 04 март 2021 г. по дело С-193/ 19). Това означава, че наличието на подаден сигнал за отказ за влизане в ШИС не е абсолютно основание за отказ за издаване на виза. Напротив, визата за дългосрочно пребиваване следва да се издаде, когато има сериозни основания, а именно такива от хуманитарен характер или свързани с международни задължения. Към понятието „сериозни основания“ могат да бъдат отнесени основанията, чиято цел е зачитането на основните права на съответния гражданин на трета страна, и по – специално на правото на зачитане на семейния живот и на правата на детето, прогласени в членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чието спазване е задължително за държавите членки при прилагането на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, респ. Регламент 2018/ 1861 (т. 35 от Решение на СЕС от 04 март 2021 г. по дело С-193/ 19).
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Закона за чужденците в Р. България;
- Административнопроцесуален кодекс;
- Практика на ВАС – https://sac.justice.bg/pages/bg/sac%20practic%D0%B5.