Погасителната давност
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Общ принцип е, че всички вземания и права се погасяват по давност, освен ако в закона не е предвидено друго.
Погасителната давност е санкция за кредитор, който бездейства да упражни правото си. Погасителната давност като институт на правото представлява период от време, след изтичането на който, и при възражение от длъжника, кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника.
Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Върховните касационни съдии още в реш. № 1387/ 2000 г., са се произнесли, че редакцията на чл. 110 ЗЗД е неточна, защото създава, впечатлението, че погасителната давност се прилага само към вземанията, докато тя се прилага и към преобразуващите субективни права, към вещните, наследствените права и пр.
Според разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Но разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не придава характер на периодични платежи по смисъла на тази разпоредба. Например при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Задължението за заплащане на ползвана топлоенергия за определен период представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната топлоенергия, която следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й. Стойността на заплащане на задълженията е различна в зависимост от количеството потребена топлоенергия, но това не променя характера на задължението като периодично ежемесечно плащане на ползваната топлоенергия (реш. № 54/ 2011 г., ВКС).
В сила от 03.06.2021 г. е нормата на чл. 112 ЗЗД, уреждаща т. нар. абсолютната давност:
(1) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
(2) Давността по ал. 1 не се прилага за вземания: 1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; 2. за непозволено увреждане; 3. за неоснователно обогатяване; 4. за издръжка; 5. за трудово възнаграждение; 6. за обезщетения по Кодекса на труда; 7. по повод приватизационна сделка; 8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
(3) За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.
Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла (чл. 113 ЗЗД).
От кога тече погасителната давност?
Според новелата на чл. 114, ал. 1 и следващи от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
(2) Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
(3) За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.
(4) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Например, давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с начало сключване на съответната увреждаща сделка.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/ или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
При договор за кредит падежите обикновено са конкретно определени дати (напр. всяко 6 – то число на месеца). В този случай не се прилага чл. 114, ал. 2, защото изискуемостта не зависи от покана, тя настъпва автоматично на падежа. Давността тече от съответния падеж.
Стига разбира се в договора да не пише, че кредитът става предсрочно изискуем при неплащане, след изрична покана от кредитора.
Правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД е израз на нормативната идея, че началният момент на давността следва да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Има трайно застъпено становище в съдебната практика, че задължение по договор, за който няма определен срок за изпълнение, става изискуемо след покана до длъжника, като в този случай поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в забава.
При недоказване на уговорен падеж на задължението за връщане на сумата, въззивният съд е преценил като основателно възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като според чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато задължението става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (реш. № 50070/ 2024 г., ВКС).
Кога не тече давност
Съгласно чл. 115, ал. 1 и следващи от ЗЗД, давност не тече: а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права; б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството; в) между съпрузи; г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението; д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба; е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността; ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
(2) Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
Давността се прекъсва (чл. 116 ЗЗД): а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част (чл. 116А ЗЗД).
Чл. 117. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност. (2) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
С изтичането на давностния срок погасяването на неизпълнените задължения не настъпва по право, тъй като давността не се прилага служебно съгласно чл.120 ЗЗД, а направеното доброволното изпълнение от длъжника по чл.118 ЗЗД е с основание и не подлежи на връщане (реш. № 9/ 2016 г., ВКС).
Искът на давността е материалноправен и изтичането на погателната давност не засяга самото материално право, чиято защита се търси, поради което носителят му е активно легитимиран да предяви иск за вземане, погасено по давност. При направено възражение за погасителна давност, съдът се произнася по него с решението след установяване на фактите във връзка с възражението (реш. № 172/ 2018 г., ВКС).
С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла (чл. 119 ЗЗД).
Съгласно чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно.
Това, че не се прилага служебно, налага установяването на настъпване на правопогасяващия й ефект по съдебен ред.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение.
При нужда от правен съвет или процесуално представителство, можете да се свържете с мен за компетентно съдействие!
Използвани източници:
- Закон за задълженията и договорите;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.