Образуване на досъдебно производство
⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.
🔷 Адвокат Ивелин Йорданов
✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.
📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg
Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.
Съгласно чл. 207, ал. 1 и следващи от Наказателно – процесуалния кодекс, досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
(2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.
(3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.
(4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.
Законни поводи за започване на разследване са:
1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление (в реш. № 49/ 2022 г. състав на ВКС приема, че след като веднъж е съобщено за извършено престъпление от общ характер, отношението на инициатора на сигнала е правно ирелевантно. Тоест, след като органите са сезирани с данни за престъпление от общ характер, образуването и развитието на наказателното производство не зависят от волята на подателя на сигнала);
2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
Съобразно чл. 211, ал. 1 и 2 от НПК, достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
(2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация (какъвто е изводът в реш. № 86/ 2022 г. на ВКС, че наказателното производство се образува за разследване и доказване на престъпление, а не срещу определено лице. Следователно неизвестността относно извършителя сама по себе си не е процесуална пречка за образуването му).
Законните поводи са изрично уредени в закона, докато „достатъчно данни“ не са и не биха могли да бъдат посочени. Тях законодателят е дефинирал в процесуалния кодекс чрез описание на „достатъчността“ им – когато въз основа на тях може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Тези данни може да се съдържат в самия законен повод, с който е сезиран прокурорът, но може да не се съдържат или да са толкова оскъдни, че да не позволяват да се направи основателно предположение по чл. 211 НПК, че е извършено престъпление.
Критерии за преценка на достатъчността на данните
В решение № 14/ 2024 г. Конституционният съд разяснява, че достатъчността на данните по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК се преценява въз основа на два критерия – количествен и качествен. Количественият критерий се отнася до обема на наличните фактически данни, докато качественият предполага те по своето естество да могат да послужат като реална фактическа основа за предположението, че е извършено престъпление.
Съдът приема, че когато при наличието на законен повод фактическите данни съставляват достатъчна количествена и качествена основа за предположението за извършено престъпление, прокурорът следва да образува досъдебно производство. Не е необходимо обаче още на този първоначален етап да са събрани доказателства, които установяват по несъмнен начин извършването на престъплението или авторството му. Именно в рамките на образуваното досъдебно производство се извършват необходимите действия по събиране и проверка на доказателствата.
Предварителна прокурорска проверка
В действащия НПК предварителната прокурорска проверка не е уредена като самостоятелно процесуално производство, а представлява предпроцесуална дейност, осъществявана на основание чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Чрез нея се установяват конкретни обстоятелства във връзка с евентуално извършено престъпление, когато информацията, съдържаща се в законния повод, не е достатъчна за формиране на основателно предположение по чл. 211 НПК.
В тази връзка предварителната проверка има за цел да осигури необходимата фактическа основа за преценката на прокурора дали са изпълнени предпоставките по чл. 207, ал. 1 НПК. След приключването ѝ прокурорът следва да избере между двете възможности – да образува досъдебно производство, когато данните са достатъчни, или да постанови отказ, когато не позволяват да се направи основателно предположение за извършено престъпление.
Доколкото по дела от общ характер поставянето на началото на наказателния процес е единствено в правомощията на прокурора или на разследващите органи, само тяхна е преценката налице ли са законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
Правомощията на органите на наказателния процес в досъдебното производство предпоставят изключително и само възможността да съществува контрол за обоснованост и законосъобразност върху акта на прокурора, но не и намеса в неговото вътрешно убеждение.
Досъдебното производство може да се образува по два начина – с постановление на прокурора, или чрез съставянето на протокол за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск. Разследващият орган, извършил действието уведомява прокурора незабавно, но не по – късно от 24 часа.
Съдържание на акта за образуване на досъдебно производство
Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който да извърши разследването.
Когато досъдебното производство се образува със съставянето на протокола за първото действие по разследването, освен обстоятелствата по чл. 129 НПК (датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства) в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.
В акта за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението.
В реш. № 232/ 2015 г. на Върховен касационен съд се казва, че актът за образуване на досъдебно производство има изключително важно значение за последиците, а не толкова за основанията, довели до постановяването му. С този акт се поставя началото на наказателното производство, поставят се в действие правилата на НПК, очертават се участниците в процеса, придава се законност на извършваните по – нататък действия и пр. Актът произвежда своето действие дори и при грешка или неправилна преценка относно наличието на законен повод и достатъчно данни. Достатъчно е да е изготвен от надлежния орган при спазване формалните изисквания на процесуалния закон. Неправилната преценка или грешката не го правят нищожен.
Отказ на прокурора да образува досъдебно производство
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 и следващи от НПК предвижда, че прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Постановлението подлежи на обжалване пред по – горестоящата прокуратура с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор.
(2) Когато не владее български език, пострадалият има право да получи писмен превод на разбираем за него език на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство.
(3) Препис от постановлението на прокурора от по – горестоящата прокуратура, с което се потвърждава отказът за образуване на досъдебно производство, се изпраща на лицата по ал. 1.
(4) Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 5, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7 – дневен срок от получаване на преписа. Лицата по ал. 1 имат право на достъп до материалите от проверката по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.
(5) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по – късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно.
(6) При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
(7) Жалбата срещу актовете, които водят до отказ за образуване на наказателно производство, може да бъде подадена по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис.
(8) Когато съобщението по чл. 208, т. 1 съдържа данни за престъпление, извършено в друга държава – членка на Европейския съюз, което не е подсъдно на български съд, прокурорът уведомява компетентния орган на другата държава членка за извършеното престъпление и му препраща съобщението по реда на чл. 482, ал. 1.
Обхват на съдебния контрол върху отказа
Относно съдебния контрол върху отказа на прокурора да образува досъдебно производство Конституционният съд приема, че предмет на проверката е обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт.
Когато съдът разглежда жалба срещу потвърден отказ, той следва да прецени дали наличните факти притежават такъв обем и съдържание, че евентуално да осъществяват състав на престъпление по НК и да налагат образуването на досъдебно производство. Контролът може да бъде насочен както към неправилно приложение на материалния закон, когато фактическите данни са неправилно преценени от гледна точка на тяхната наказателноправна съставомерност, така и към нарушения на процесуалния закон.
Като примери за последните Конституционният съд посочва едностранност на проверката и оценката на данните, неизвършване на всички възможни действия за установяване на релевантните обстоятелства, както и неправилна преценка относно достатъчността на данните за образуване на досъдебно производство.
Същевременно съдебният контрол не означава, че съдът може да изземе правомощията на прокурора. При отмяна на отказа съдът връща преписката със задължителни указания относно прилагането на процесуалния и материалния закон, но не може да предопределя конкретния резултат от последващото произнасяне. Конституционният съд изрично подчертава, че отмяната е допустима, когато е възможно извършването на действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат.
Следователно съдът не може да задължи прокурора да образува досъдебно производство, нито да му предписва какви окончателни изводи да направи въз основа на събраните данни.
Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!
Използвани източници:
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.
*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).