pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства. При прилагане на тези способи по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Съгласно чл. 166 от Наказателно – процесуалния кодекс, съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие.

Осъществяването на следствен експеримент като способ на доказване не е задължително (за разлика от експертизата при определени, визирани в НПК обстоятелства) за установяване на обективната истина по делото.

В реш. № 50170/ 2023 г., върховните касационни съдии приемат, че следственият експеримент е само един от алтернативно посочените в чл. 136, ал. 1 от НПК способи на доказване и когато за същите обстоятелства е бил приложен успешно друг способ на доказване каквато е назначената експертиза, съдът не следва да се счита предубеден, защото е отказал извършване и на следствен експеримент.   

Така, за решаващите органи е налице възможност суверенно да преценят кой от съответните способи да използват, респективно дали е необходимо тяхното съчетаване.

Следственият експеримент е институт за проверка и уточняване на данните, съответно доказателствата, получени от надлежно следствено действие, но не може да привлече (открие) в процеса нови доказателства. 

Принципно, и при извършване на следствения експеримент може да се изготвят фотоснимки, видеозаписи, диапозитиви и пр., онагледяващи документираните в протокола данни, свързани с изкуствено пресъздаваната обстановка (отделни обстоятелства) и извършените експериментални действия. Трябва обаче да се подчертае, че за разлика от огледа, предмет на коментар в обсъжданото касационно решение, следственият експеримент сам по себе си не може да даде като непосредствен резултат откриването и привличането на нови доказателства. Неговата цел е да се проверят вече получени данни от други доказателствени източници (реш. № 521/ 2025 г., ВКС). 

При следствения експеримент възпроизвеждането се изразява в изкуствено пресъздаване с необходимата точност на съответната обстановка или на отделни обстоятелства, при постигане на най – голямо сходство между тях, и извършване на необходимите опитни действия с цел да се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените следствени действия.

За да се осигури обективност и сигурност на изводите е необходимо експерименталните действия да се осъществяват при обстановка и условия, идентични или максимално сходни с проверяваните. Практическата реконструкция на обстановката от минал момент е ретроспективна дейност, която изисква точно отчитане на всички съществени обстоятелства, характеризиращи съответната ситуация.

При провеждането на следствен експеримент задължително се изготвя протокол.

В чл. 167 НПК е разписано, че следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.

За пример може да послужи реш. № 81/ 2022 г. на ВКС, в което се казва, че в процесуалния кодекс липсва механизъм по който пострадалото лице може да бъде заставено да участва в експеримент – дали виковете на пострадалата биха се чули пред вратата на жилището или в съседния апартамент – от една страна, а от друга е налице забрана по чл. 167 от НПК за провеждането на експеримента ако така се унижава достойнството на участващите в него или се застрашава здравето им.   

Ред за извършване на следствения експеримент 

Според новелата на чл. 168, ал. 1 и следващи от НПК, преди да пристъпи към следствения експеримент, съответният орган разяснява на свидетел, ако такъв участва: 

1. правото му на адвокат; 

2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 

3. престъплението, във връзка с което се извършва следственият експеримент; 

4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; лицето има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му; 

5. правото му да запази мълчание; 

6. правата му и по чл. 385а, т. 1, 2 и 5 (родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес; да бъде придружаван от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него; да получи защита на правото на личен и семеен живот) в случаите, когато е непълнолетен. 

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на лицето на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. 

(3) Когато лицето упражни правата си по ал. 1, т. 1 и 2, адвокатът има право да присъства при извършване на следствения експеримент. 

(4) Извършването на действията по ал. 1 и 3 се отразява в протокола за следствения експеримент. 

(5) Упражняването на правата на лицето по ал. 1, т. 1 и 2 в досъдебното производство може да не се осигури, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато незабавното провеждане на следствения експеримент е наложително и възпрепятстването му би затруднило сериозно наказателното производство. 

(6) Алинея 5 се прилага от съответния орган след преценка на особените обстоятелства за всеки конкретен случай и се мотивира в протокола. 

(7) Изискванията на разпоредбите на чл. 385б (информиране на други лица за правата на непълнолетния обвиняем) и 385в (придружаване на непълнолетния обвиняем) се прилагат съответно при упражняването на правата по ал. 1, т. 6. 

(8) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание. 

(9) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъства вещо лице или специалист – технически помощник.

Поемните лица

В досъдебното производство следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица. Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели. 

Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили. 

Принципно е допустим разпит на поемните лица, присъствали при извършване на следствения експеримент в качеството им на свидетели /чл. 118 от НПК/, с който биха могли да се съберат доказателства за процесуалното поведение и изявление на съответното лице – свидетел или обвиняем (реш. № 27/ 2019 г., ВКС).  

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Използвани източници:

• Наказателно – процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).