Някои задължения на собствениците на кучета
Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Придобиването на куче се декларира в общината по постоянен адрес/ седалище от неговия собственик. След което собственикът заплаща годишна такса в общината за притежаване на куче, съобразно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. От тази такса се освобождават:
1. кучета на лица с увреждания;
2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;
3. кучета, използвани за опитни цели;
4. кучета, използвани от Българския червен кръст;
5. кастрирани кучета;
6. кучета, които придружават или охраняват селскостопански животни, които се отглеждат в регистриран животновъден обект;
7. ловни кучета, собственост на лица, придобили право на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча.
Освен това, на кучетата навършили 6 – седмична възраст, ветеринарен лекар извършва официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер (микрочип, който се инжектира подкожно), издава идентификационен документ (паспорт), обезпаразитява и ваксинира животното срещу болести по кучетата, различни от болестта бяс.
Кучетата навършили 12 – седмична, но не повече от 6 – месечна възраст, се ваксинират срещу болестта бяс. Всяка следваща ваксинация срещу болестта бяс се извършва 12 месеца след предходната. А при нарушение на тези изисквания, поместени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, собственикът на куче, се наказва с глоба в размер на 200 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв, според текста на чл. 429 ЗВД.
Освен това, собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходите за управление и разходите за поддържане на общите части, за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател.
Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване на повечето изисквания. Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.
За деликтът (непозволено увреждане) при нападение от куче, съответно със стопанин или без, можете да прочетете тук.
Някои други задължения на собствениците на кучета
Съгласно чл. 172 и 173 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, стопаните са длъжни:
- да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;
- да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;
- да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;
- при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве;
- при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;
- да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;
- когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;
- когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.
Новелата на чл. 35 от Закона за защита на животните, указва, че
- собственикът на животно – компаньон (съобразно пар. 1, т. 9 ЗЗЖ, „Животни – компаньони“ са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното) взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места (с изключение на кучета – пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на лица с увреждания, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните), също така
- собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни, и
- собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
Съгласно пък чл. 6 от Наредба № 39/ 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е отговорен за неговото здравословно състояние.
Следващата разпоредба регламентира, че всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен:
2. да осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди според вида и породата му, а именно:
а) пространство за настаняване и оборудване на това пространство, което отговаря на физиологическите и поведенческите особености на животното компаньон;
б) необходимите количества подходяща храна и вода, които да го поддържат в добро здравословно състояние;
в) необходимото пространство и движение;
г) да отглежда животното компаньон при условия и по начин, които не формират агресивно поведение;
3. да осигурява ветеринарномедицинско обслужване:
а) при необходимост поради нарушено здравословно състояние и нараняване;
б) за целите на профилактиката от опасни за хората и животните заболявания – ваксинация и обезпаразитяване;
4. да не допуска в непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита нетърпимост едно към друго;
5. да спазва изискванията за защита и хуманно отношение към животните съгласно Закона за защита на животните;
6. да избягва раждането на нежелани животни компаньони чрез осигуряването на:
а) изолация по време на размножителния период;
б) ветеринарномедицински препарати за отлагане и потискане на еструса, или
в) кастрация.
А ако поради различни причини лицето, което отглежда или се грижи за животно компаньон не е способно да се грижи повече за него, е длъжно (чл. 10 от Наредбата):
1. да му потърси нов дом и собственик;
2. да потърси съдействие от неправителствените природозащитни организации (НПО), или
3. да го предаде в приют.
Изрично чл. 177, ал. 1 ЗВД, посочва, че е забранено:
1. извършването на следните хирургически интервенции на домашни любимци, по изключение по преценка на ветеринарен лекар:
а) рязане на опашка;
б) рязане на уши;
в) изрязване на гласни струни;
г) отстраняване на нокти и зъби;
2. отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи от тях;
3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник (съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗВД,“Агресивни кучета“ са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт);
4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.
Използвани източници:
- Закон за местните данъци и такси;
- Закон за ветеринарномедицинската дейност;
- Закона за защита на животните;
- Наредба № 39/ 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености;
- Закон за етажната собственост.