Заемът за послужване




Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно чл. 243 и следващи от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.

  • Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.

Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено – съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта. При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност. Ако вещта е дадена в заем на няколко лица – те отговарят солидарно.

  • Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.
  • Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.

Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор. 

Съдебната практика приема, че заемът за послужване е с предмет „вещ”, а не „услуга”. 

За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. Реалният характер на договора изисква предаване на вещта от заемодателя в държане на заемателя, за да породи същият действие. 

Поради факта, че се касае за едностранен договор, при заема за послужване възникват задължения само за заемателя, който освен да върне вещта има задължение да заплаща и разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта.

При спор за връщане на имот, даден в заем за послужване, няма значение кой е собственик на заетата вещ. Притежаването на правото на собственост върху имота от заемодателя не е условие за валидност на договора за заем за послужване – такъв може да сключи и субект, който не се явява собственик. Независимо от принадлежността на вещните права, възниква валидна облигационна обвързаност и заемателят дължи изпълнение на задълженията по договора, включително задължението при прекратяването му вещта да бъде върната на заемодателя (опр. № 795/ 2010 г., ВКС). 

За договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние, можете да прочетете тук.

Дълготраен материален актив 

е актив, в който дадено юридическо лице е инвестирало дългосрочно с цел подпомагане на извършваната от него дейност. ДМА се използва повече от един отчетен период. Дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него.

Състав на ВАС, с реш. № 5020/ 2006 г., е разяснявал, че през времето на договора за заем за послужване съответният актив на заемодателя има статут на ДМА, който временно е изведен от употреба. 

Обезщетение за вреди

Според новелата на чл. 247 ЗЗД, заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233 ЗЗД. А именно, че заемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Заемателят е длъжен да съобщава незабавно на заемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху заетата вещ.

За договорът за издръжка и гледане срещу прехвърляне на недвижим имот – тук.

Съобразно чл. 249 ЗЗД, с изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта.

Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.

Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

В посочената хипотеза договорът за заем за послужване се прекратява с изявление на заемодателя, без настъпването на тези правни последици да е обусловено от фактическото връщане на вещта с оглед липсата на такова изискване в цитираната разпоредба. 

В реш. № 60156/ 2022 г. на ВКС, се казва, че изявлението на заемодателя, с което се противопоставя да продължи безвъзмездното ползване от страна на заемателя, дори без да съдържа изрична покана за връщането на вещта, по същество представлява изявление за прекратяване на договора за заем за послужване, тъй като имплицитно съдържа в себе си оттегляне на даденото съгласие за безвъзмездно ползване на вещта, което е необходимо за съществуването на договорно правоотношение. 

А в реш. № 803/ 1998 г., ВКС, се уточнява – чрез иск, правилно квалифициран по чл. 249, ал. 2 ЗЗД, заемодателят може да претендира връщането на вещите, предмет на заема за послужване, но не заплащане на тяхната равностойност. 

Не е задължително уговореният срок по заем за послужване да е определен календарно, до определена дата, месец и година. Той може да бъде уговорен и за определено ползване или до настъпването на определено събитие, каквото е смъртта на заемателя. Щом между договарящите е постигнато съгласие относно срока на ползването, уговорката е задължителна за тях и по силата на чл. 249, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, договорът се прекратява с изтичането на срока или след уговореното ползване (реш. № 970/ 1986 г., ВС).

При неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта,

основателността на исковата претенция на заемодателя се обусловя от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно:

1.) валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за заем за послужване;

2.) изпълнение на задължението на заемодателя – да предостави на заемателя фактическата власт върху вещта;

3.) прекратяването на договора от страна на заемодателя и

4.) неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца (заемодател) е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи претенцията му. В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже евентуалните си правоизключващи и правопогасяващи възражения, в частност, че е върнал държането на вещта. 

Примери на заем за послужване

Отношенията между навършилите пълнолетие низходящи и родителите им по повод ползване жилище на родителите, ако не е уговорено нещо друго, се уреждат по правилата на договор за заем за послужване, който може да бъде прекратен по всяко време от заемателя (фрагмент от реш. № 60122/ 2021 г., ВКС). 

Когато по делото няма данни страните да са сключили договор за наем по чл. 228 – 239 ЗЗД, техните отношения ще се уреждат като тези по договор за заем за послужване – чл. 243 – 249 ЗЗД. Бащата – собственик на недвижимия имот, който е приел при себе си навършилия пълнолетие син и неговото семейство, може с едностранно волеизявление да развали създалия се между тях договор по заем за послужване или да предяви и самостоятелен иск за ревандикация на имота по чл. 108 ЗС (реш. № 718/ 1985 г., ВС). 

При предоставяне на читателя на библиотечен документ със задължение да го върне, между двете страни възниква договор за заем за послужване съгласно чл. 243 и сл. от ЗЗД (реш. от 12.11.2010 г. на Комисия за защита на личните данни). 

Използвани източници: