Предсрочната изискуемост и уведомлението за настъпването й

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна и гр. Добрич, тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg, принципно работя на територията на цялата страна.
Кантората не дава безплатни консултации.

Обявяването на предсрочната изискуемост в гражданското право е регламентирана в разпоредбата на чл. 71 ЗЗД – изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения. Обявяването на предсрочната изискуемост е възможно само при срочните задължения.

Предсрочната изискуемост е изменение на договора, настъпващо с волеизявление на една от страните по него, за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. За валидна предсрочна изискуемост трябва да са налични две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В това волеизявление кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми. Освен това, за съдържанието на изявлението на кредитора, за разлика от извлечението от счетоводните сметки на банката, не се поставя изричното изискване да индивидуализира просрочените задължения и тези, които се обявяват за предсрочно изискуеми, според реш. № 115/ 2021 г., ВКС. 

Търговското право

По силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. А новелата на чл. 432, ал. 1 ТЗ регламентира, че освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:

  • той не се ползва за целта, за която е получен;
  • заемателят представя неверни сведения;
  • обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
  • заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние (банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата).

И двете норми не изключват изрично волеизявлението на банката, че прави кредита предсрочно и изцяло изискуем, което трябва надлежно и по сигурен начин да се доведе да знанието на кредитополучателя. Следва и да се добави, че и двете разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, поради което предвидените в ЗЗД основания за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не би следвало да намират приложение, а такова имат само предвидените в специалните разпоредби основания. 

Постигната в договор предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател – реш. № 200/ 2019 г., ВКС, ТО.

Уведомлението следва не само да бъде изпратено до длъжника, но и да бъде получено от него.

Доказателствената тежест е на страната на кредитора и той следва да докаже настъпването на предсрочната изискуемост,в т.ч.,че е уведомил длъжника за това. Ако кредитора не успее да докаже това, то само на това основание, установителен иск за задълженията, чиито падеж не е настъпил преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ще се отхвърли.

Съгласно разрешението в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл .422, ал. 1 ГПК (искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечния срок) вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

В писмения документ кредиторът може да определи срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

В мотивите към т. 18 ОСГТК на ВКС посочва още, че предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Така предсрочната изискуемост не може да се приеме за настъпила вследствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което да се счете за волеизявление за обявяването на предсрочна изискуемост, тъй като това волеизявление не става известно на длъжника веднага, а едва с връчването на заповедта за изпълнение. 

От друга страна, трайната съдебната практика в последните години е, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на длъжника на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост, в какъвто смисъл са реш. № 114/ 2016 г., № 86/ 2020 г., № 60110/ 2022 г. на ВКС.

Все пак има случаи, в които предсрочната изискуемост не се доказва, напр. когато обезпеченият с особен залог кредитор е вписал пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените залози и доказва това с извлечение (удостоверение) от регистъра на особените залози.

След получаване на волеизявлението за изменение на договора с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането страните могат и да предоговорят условията по договора. Например законодателно е предвидена възможност за договаряне между кредитора и потребителя, преди пристъпване към принудително изпълнение в нормата на чл. 46, ал. 4 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, чрез предприемане на различни мерки, включително пълно или частично рефинансиране на договора за кредит или промяна на сроковете и условията на договора за кредит.

А относно уговорената в договора лихва, при настъпила предсрочна изискуемост, да допълним, че съгласно Тълкувателно решение №  3/ 2017 г. от 27.03.2019  г. по т.д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/ кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.

Връчването

Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора.

В решения № 180/ 2016 г. и № 148/ 2016 г. на ВКС е конкретизирано, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения, като възможни способи са и нотариалната покана и връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. Разгледана е хипотезата на връчване чрез пощенска пратка и е прието, че когато пратката не е доставена на адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския оператор отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на пратката, не презумира недобросъвестно поведение на получателя – укриване, отказ за получаване, уведомяване за съдържанието на пратката. 

Също така, не е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно поведение на получателя. 

Когато връчването на изявлението се осъществява чрез нотариална покана, то ще е редовно осъществено, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД във връзка с чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК  – три посещения от връчителя в рамките на месец, на посочения адрес на длъжника; когато лицето не може да се намери на адреса се залепва уведомление, че книжата са в съответната канцелария; съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията.

Принципно фингираното връчване на поканата чрез залепване на уведомление, с което се отчита като получено от адресата, цели защитата срещу недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. 

Фингирано връчване на съобщение би било налице, ако има промяна на адреса и недобросъвестно поведение на длъжника. Договорна клауза също може да предвижда фингирано връчване на съобщения.

Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/ или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване (така и в решения № 180/ 2016 г. и № 148/ 2016 г. на ВКС).

Вноските с настъпил падеж при необявена предсрочна изискуемост

Съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 8/ 2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.

При солидарни длъжници

Според реш. № 171/ 2021 г. на ВКС, за да бъде изискуемо изцяло задължението на банката спрямо всеки от един от солидарните длъжници, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да бъде обявена надлежно на всеки един от тях, тъй като уговорената солидарност на задължението между двама или повече длъжници не предполага действие на обявената от банката предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната изискуемост. 

Използвани източници: 

  • Закон за задълженията и договорите;
  • Граждански процесуален кодекс;
  • Закон за кредитните институции;
  • Търговски закон;
  • Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители;

Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html