Неправомерно отвеждане или задържане на дете в друга държава

Други



Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003 г., има за цел да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави.

По тази Конвенция договарящите държави са приели, че съдебният или административният орган на договарящата държава, в която се намира детето, следва да разпореди неговото незабавно връщане, когато то е незаконно прехвърлено или задържано на нейна територия  (чл. 12, ал. 1).

Компетентността на съдебните или административните органи на договарящата държава, където е отвлечено детето, да разгледат молбата за неговото връщане е учредена и с оглед принудителното изпълнение на съдебния или административния акт, с който е разпоредено връщането на детето. А принудителното изпълнение на задължението на родителя, незаконно прехвърлил или задържал детето, да върне последното ще се осъществи по реда и със способите, предвидени в законодателството на държавата, чийто съдебен или административен орган е разпоредил връщането.

Съгласно чл. 8 от Конвенцията, всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване връщането на детето.

В България този орган е Министерството на правосъдието. Трябва  да се отбележи, че молбата за връщане на дете не се използва, за да се осигури осъществяването на лични отношения. Чрез нея се цели връщане на детето, за да продължи родителят да упражнява родителските си права така, както преди прехвърлянето на детето. Законодателят е предвидил и компетентност на Софийския градски съд в случаите, когато се иска връщане на дете по ХК от Р. България.

Така, според чл. 22а от Закона за закрила на детето, молбата (с приложени към нея доказателства) за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по ХК се разглежда от Софийския градски съд (адресира се до СГС чрез Министерство на правосъдието) в открито заседание, в което участват:

1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;

2. заинтересованите лица;

3. прокурор.

А Дирекция „Социално подпомагане“ към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от ЗЗДт. Но тази разпоредба предвижда възможност да не се изслуша детето, ако това би накърнило интересите му, както се е произнасял ВКС в реш. № 385/ 2010 г. Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от името на молителя.

В това производство съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права и може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.

Съгласно чл. 22б ЗЗДт, съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд, чието решение е окончателно. А в случай, че СГС постанови връщането на детето в договарящата държава по ХК, когато то е незаконно отвлечено в България, при непредаването на детето ще се издаде изпълнителен лист по чл. 404, т. 1, предл. 1 от ГПК, въз основа на който съдебният изпълнител ще пристъпи към изпълнение на задължението за предаване на детето съгласно чл. 528 от ГПК.

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000

Съгласно разпоредбата на чл. 10 от този Регламент, в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка. С други думи, тук чрез искова претенция се сезира компетентният орган в държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване.

Но в Регламента не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“. Такава обаче се извлича от практиката на СЕС. Съгласно решение на СЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно местопребиваване по смисъла на чл.8, §1 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейна среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. В решение на СЕС по дело С-497/2010 год., образувано по повод преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от Регламент №2201/2003 год. на Съвета също е прието, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

По процедурата за връщане на дете съобразно Регламента, се отчитат, според чл. 10, и обстоятелства като:

  • правото на упражняване на родителските права;
  • дали е сторено нещо против отвеждането или задържането на детето, напр. депозирано искане в компетентните органи или пък което по – късно е оттеглено;
  • откога детето се намира в другата държава, по – конкретно касае ли се за период от над една година;
  • детето да не е изведено извън държавата въз основа на съдебно решение за заместващо съгласие на другия родител.

Използвани източници:

Related posts:

  1. Социалният доклад в съдебните производства
  2. За частната охранителна дейност и прерогативите на частните охранители
  3. През призмата на „Ограничаването на родителските права“
  4. На авансцената: „Личните данни“ и Регламента за тяхната защита
,