Рамката на „Детското правосъдие“
От около година време в общественото пространство циркулира информация за намерения за преобразувания в нормативните актове регламентиращи „детското правосъдие“ и лимитиране броя на делата, завършващи с присъда лишаване от свобода. Но тъй като непълнолетието е комплексен и най – отговорен период от психо – социалното и биологичното развитие на индивида, и формирането на личността, следващите редове кореспондират на понятието „детско правосъдие“ така, както то намира отражение през годините в законите и обществените практики у нас и в други държави.
В римското право
наказателна отговорност е била предвидена дори за 7 – годишните лица. Съгласно чл.57 от българският Наказателен закон от 1896г, наказателно са отговаряли лицата на възраст от 10 до 17 г. Със закона за изменение и допълнение на Наказателния закон от 10.02.1956 г. е определена долната граница на непълнолетните на 14 г. Понастоящем,
непълнолетието е относимо към възрастовия диапазон 14 – 18 г.
(Тези граници варират в различните държави, така напр. в Полша непълнолетни са лицата от 13 до 17 – годишна възраст). Недостигналите 14 г. са наказателнонеотговорни, считат се за малолетни и само някои от тях – 8 – 14 г., отговарят за деянията си по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, т.е. спрямо тях могат да бъдат приложени възпитателни мерки („Възпитателна мярка“ е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие – чл.49а, ал.2 от Допълнителните разпоредби на ЗБППМН). „Понятието „противообществена проява“ е събирателно за обикновените девиантни прояви, които нямат престъпен характер, както и за деяния, съдържащи всички обективни признаци на престъплението, но които не могат да бъдат квалифицирани като престъпления, тъй като липсва вина с оглед възрастта на извършителя“ – четем в книгата на Боян Станков, „Малолетни, непълнолетни, противообществени прояви, престъпления, отговорност“ 2008 г. Извън теорията, дефиниция е поместена в чл.49а от Доп. разп. на ЗБППМН: „Противообществена проява“ е деяние, което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави.
Според чл.31, ал.2 НК,
непълнолетните отговарят наказателно,
ако са разбирали свойството и значението на деянията си и са могли да ръководят постъпките си. В миналото, в наказателноправната ни литература възрастта на непълнолетието е характеризирана като период на условна вменяемост предвид изискуемите условия за реализиране на отговорността (Н.К.Ников – „Ръководство по Общата част на Българския наказателен закон“ 1921г.).
Спрямо непълнолетните се съчетават възпитателни мерки с наказания по НК, които включват лишаване от свобода, пробация, обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Налагането и изпълнението на санкции и мерки трябва да бъде насочено към развитие на чувството за отговорност на правонарушителя към обществото.
На малолетните, според ЗБППМН, налагат възпитателни мерки местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, и съдът. Наказанието на непълнолетните (чл.60 НК) се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
Още през 1943 г. е приет Закон за съдилища за маловръстни. С него се утвърждава специализацията в областните и апелативните съдилища, в които се назначава по един съдия за работа по делата за престъпления, извършени от маловръстни. Маловръстно, по см. на чл.2, е всяко лице, което не е навършило 17 – г. възраст, но на наказания подлежат само маловръстни над 12 – годишна възраст. И така до Закона за борба срещу детската престъпност (1958г.), последван от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (1961г.),
и неговата „бонификация“ от 2004 г.
Това е годината, в която ЗБППМН е обект на съществени изменения и допълнения. Закон, който предвижда санкции вместо закрила, спрямо децата в риск, при това приложими както за деяния, които са общественоопасни и противоправни, така и за деяния, които противоречат на морала и добрите нрави.
Една от промените е свързана с налагането на най-тежките възпитателни мерки – чл.13 – настаняване в социално педагогически интернат или във възпитателно училище интернат (ВУИ е включено и в санкционната система на съда, когато заменя наказателната отговорност – чл.64 НК). Първата такава регламентация – чл.42 от Наказателния закон от 1896 г. – гласи, че когато не може да се вмени във вина на непълнолетния извършеното престъпление, то той се поставя под възпитателен надзор или се настанява във възпиталище. До 2004 г. това е в прерогативите на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, със задължителен от 1996 г. съдебен контрол, а след това – налага ги единствено съда (до изм. и доп. на ЗБППМН, прокурорът налага само една възпитателна мярка – настаняване във ВУИ). А малолетните, въпреки, че са наказателнонеотговорни, трябва да влизат в съда за разглежданите от тях противообществени прояви, в дисонанс със съвременната политика, поставяща акцент върху предотвратяване на контакта с формалната правосъдна система и използването на алтернативни мерки.
От 2004 г. като защитник при разглеждане на възпитателно дело от местните комисии се допуска адвокат (любопитен момент е, че съобразно Закона за съдилища за маловръстни, участващият защитник по дела за престъпления, извършени от маловръстни (12-17г) не трябва да е по-млад от 35 г.). И както отбелязва Боян Станков („Малолетни, непълнолетни, противообществени прояви, престъпления, отговорност“ 2008 г), „ако беше включен и прокурор напълно ще се възпроизведе наказателният процес“. От 2004 г. решенията на съставите на местните комисии се обжалват пред районния съд, където за заседанието се призовават и малолетният или непълнолетният. Също от тогава, предложение за налагане на мерките настаняване в СПИ и ВУИ се прави от местната комисия до съда, където в съдебното заседание отново се призовават и малолетният или непълнолетният.
Трябва да се открои и един принцип от политиката на депенализация (когато на извършителя не се налага предвиденото в закона наказание) – решението на прокурора да не се образува или да се прекрати образуваното досъдебно производство, или решението на съда да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, не представляващо голяма обществена опасност, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН (чл.61, ал.1 НК).
Някои нюанси на международни документи, с препоръчителен характер
В обсега попадат Насоките на ООН за превенция на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица (Насоки от Рияд), приети с Резолюция 45/112 на ОС на ООН от 14.12.1990 г. Съобр. т.5. „следва да се избягват криминализирането и наказването на детето за поведение, което не уврежда тежко неговото развитие и не причинява вреди на трети лица“.
Както и Правилата на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на ненавършили пълнолетие деца (Пекински правила), приети с резолюция 40/33 на ОС на ООН от 29.11.1985 г. Правило 11.1 постановява, че „когато е подходящо, компетентният орган трябва да обмисли решаването на делото срещу ненавършило пълнолетие лице без прибягване до формален съдебен процес“, (нека добавим, че това спомага да се предотвратят отрицателните последици на един наказателен процес, с насочване към дейност в полза на обществото).
Място заемат и Правилата на ООН относно минималните стандарти за мерките, несвързани с лишаване от свобода (Токийски правила) от 1990 г. Относими са за лицата от всички възрасти. Целта е наказателната политика да не се ограничава с традиционните системи от наказания, в които централно място заема лишаването от свобода. В Правило 8.2. са детерминирани мерки, които органите, определящи наказанието, могат да наложат при приключване на делото: а) устни санкции, като порицание, мъмрене и предупреждение; б) условно освобождаване; в) наказания, свързани със статуса; г) икономически санкции и парични наказания, като еднократни глоби и глоби за всеки ден неизпълнение; д) конфискация или отчуждаване; е) реституция или обезщетение за пострадалия; ж) осъждане с отлагане или разсрочване изтърпяването на наказанието; з) пробация и съдебен надзор; и) труд в полза на обществото; й) насочване към център за посещения; к) домашен арест; л) всяка друга форма на третиране, несвързано с настаняване в заведение: м) съчетание от посочените мерки.
„Най-сигурно, но най-мъчно средство за предотвратяване на престъпленията е подобрение на възпитанието“.
Едно непреходно съждение на италианския криминолог и психолог Чезаре Бекария, зад което прозира и отговорността на семейството за първичната социализация на детето. Около век по късно и руският учен Н.П.Дубинин пише, че „всеки човек се развива под действието на две слети в едно програми. Едната от тях е програмата на генетичната информация във вид на комплекс от гени, получавани от родителите, а втората – социалната програма, възприемана чрез възпитанието“ („Некоторые вопросы биосоциальной природы человека“ 1976г.).
В контекста се явява например така нар. Съвместна семейна конференция, намерила приложение в Австралия и Нова Зеландия – на която присъстват правонарушителя, семейството, пострадалия, полицията. Полицията описва правонарушението, а младият човек признава или отрича участие в него. Пострадалият се изказва. Обменят се становища за възможното решение.
Другаде е допустимо посредничество между пострадалия и правонарушителя – система на правосъдие, при която се провежда среща между пострадалия и извършителя в присъствието на посредник с цел решаване на въпросите помежду им. Използва се в Програмата за помирение между пострадали и правонарушители в САЩ и Канада („Victim – Offender Reconciliation Program“) или програмите за възстановяване на отношенията между пострадалия и правонарушителя („Victim – Offender Reparation Programmes“).
Макар непълнолетието, като преход от детството към зрелостта, винаги да е съпътствано от поведение, в разрез с обществените норми, „основна цел на наказателното право е общественият контрол. Поради това неговият успех или неуспех обикновено се измерва чрез „социализирането“, а не чрез „морализаторството““ (из „Правосъдие по отношение на малолетни и непълнолетни“ – Отдел за Социално развитие на ООН).
Използвани източници:
• Наказателен кодекс;
• Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
• Боян Станков – „Малолетни, непълнолетни, противообществени прояви, престъпления, отговорност“ 2008 г.;
• Отдел за Социално развитие на ООН – „Правосъдие по отношение на малолетни и непълнолетни“;
• Насоки на ООН за превенция на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица (Насоки от Рияд), приети с Резолюция 45/112 на ОС на ООН от 14.12.1990 г.;
• Правила на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на ненавършили пълнолетие деца (Пекински правила), приети с резолюция 40/33 на ОС на ООН от 29.11.1985 г.;
• Правила на ООН относно минималните стандарти за мерките, несвързани с лишаване от свобода (Токийски правила) от 1990 г.;
• Закон за съдилища за маловръстни.