ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на собственика му“

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Според дефиницията на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Съгласно чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: 

а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването; 

б) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи; 

в) без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи; 

г) паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.

ПАМ се прилага от длъжностно лице, надлежно оправомощено от собственика или администрацията управляваща пътя.

А при осъществяване на контролната дейност на неправилно паркирани ППС се изготвят констативен протокол и снимков материал.

В съдебно дело към доказателствения материал се прилагат и план за организация на движението отразяващ пътните знаци и наличната хоризонтална маркировка, поставени в съответния участък, както и схема за разполагане на паркоместата със „Служебен абонамент, която трябва да съдържа обозначение на знаците, броя и местонахождението на паркоместата.

Общината трябва да докаже точното разположение и обозначение на служебното паркомясто.

За прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП не се изисква издаването на мотивирана заповед. Прилагането на процесната мярка представлява властническо волеизявление на административния орган, обективирано чрез действие – фактическото преместване по нареждане на органа.

Липсата на нарочен писмен акт, с който да се налага мярката „преместване на паркирано превозно средство, без знанието на неговия собственик“ изисква релевантните факти и правната им квалификация да се изследват от доказателствените средства по преписката във връзка с налагането й чрез фактическото преместването на МПС.

След като автомобилът е преместен и впоследствие освободен от наказателния паркинг, фактическото действие на мярката е изчерпано. Но от това не следва, че собственикът е загубил правото да търси съдебна защита срещу незаконосъобразното ѝ прилагане.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК, административните актове могат да се оспорят в 14 – дневен срок от съобщаването им. Така, 14 – дневният срок за обжалване започва да тече от съобщаването на административния акт, а не непременно от момента на физическото преместване. Но когато собственикът получава автомобила си и заплаща таксите за репатрирането, съдът може да приеме, че именно тогава мярката му е съобщена.

А заплащането на сумите за репатриране, наказателен паркинг, и съответно освобождаването на превозното средство, не препятства обжалването на мярката пред съда.

Един пример, когато се касае за ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ – ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак

Не е задължително да има отделен пътен знак за всяко физическо паркомясто. Един знак може да обозначава и няколко последователни паркоместа, но това трябва да следва от одобрената организация на движението и документите за определяне на местата.

Според новелата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана, а съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП, забраните, въведени с пътен знак В27 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

Само хоризонтална маркировка не е достатъчна за принудително преместване на автомобил от служебно паркомясто във Варна. Проблем възниква и когато маркировката е объркваща: не е ясно дали служебното паркомясто приключва при първата или при втората бяла линия, както се разбира от реш. № 10063/ 2025 г. на Административен съд – Варна.

В казуса, нито от договора за служебен абонамент, нито в приложената към делото схема е отбелязано точното разположение и обозначение на паркоместата, съгласно изискването на разпоредби от договора.

„При тази фактическа обстановка, съдът споделя възражението на жалбоподателката, че съществувалата към момента на налагане на ПАМ маркировка е била подвеждаща и не е било възможно за участниците в движението да предположат, че паркомястото обозначено със знак за „Служебен абонамент“ свършва не на първата, а на втората перпендикулярна бяла линия, както твърди ответника. Изцяло в негово задължение е по такъв начин да бъде положена маркировката, че да не създава възможност за объркване и тълкуване. Вярно е, че на място е имало поставен знак В-27 и съответната табела, но това не означава, че са били поставени законосъобразно, а и поставената маркировка е била спазена от жалбоподателката, тъй като последната е била паркирала след първата перпендикулярна бяла линия положена след знака обозначаващ „Служебен абонамент““.

В крайна сметка, съдът отменя процесната ПАМ.

При отмяна на тази ПАМ могат да се претендират по реда на ЗОДОВ имуществените вреди съставляващи напр. платени такси

Съгласно чл. 203 ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като по силата на ал. 2 от същия член за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.

Според чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 204 ал. 2 АПК регламентира, че искът за обезщетение може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Закон за движението по пътищата;
  • Правилник за прилагане на ЗДвП;
  • Административнопроцесуален кодекс;
  • Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).