Исковата претенция по застраховка „Отговорност на туроператора“

⭐ Следете новите публикации на Правен Анализ в Google
Натиснете бутона по-долу, след което отбележете квадратчето до „pravenanaliz.eu“, за да добавите сайта към предпочитаните си източници.

Добавете Правен Анализ в предпочитаните източници

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅
Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Според пар. 1, т. 59 и 60 от Закона за туризма, „Туроператорска дейност“ е организирането на туристически пакети, предлагани за продажба, пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел. А „Туроператор“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец в съответствие с § 1, т. 67, буква „б“, подбуква „дд“ от допълнителните разпоредби.

Туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането.

Тази застраховка покрива всички разумно предвидими разходи, в т. ч. размера на плащанията, извършени от пътуващия или от негово име по отношение на туристическите пакети и свързаните туристически услуги т. е. предметният обхват на застраховката „Отговорност на туроператора“, касае отговорността на туроператор – пряко или чрез туристически агент за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, съответно сключени и заплатени в периода на нейното действие.

Съгласно чл. 103, ал. 1 и 5 от Закона за туризма, застраховка „Отговорност на туроператора“ предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора.

(5) Застраховката покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите съгласно разпоредбите на този раздел по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително при прекратяването на договора за застраховка.

Определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя не лишава пътуващия от правото му да претендира обезщетението по съдебен ред. Пътуващият може да предяви претенциите си директно срещу застрахователя.

Съобразно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ – които се отнасят до това, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за платежната сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят извършва плащането на застрахователното обезщетение по предоставената платежна сметка независимо дали неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на платежната сметка обвързва застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди плащането, включително в хода на съдебен процес. Непредставянето на данни за платежната сметка от страна на лицето има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.

Предмет на задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ така, както е уредена в чл. 97 и следващи от Закона за туризма, е да се гарантира на съответния потребител бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети.

Изброяването в чл. 103, ал. 1 ЗТ, че съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрахенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора трябва да се счита за примерно. Това са най – честите случаи, в които туристическите услугите са платени, но остават неизпълнени – ако съответният туроператор е неплатежоспособен, изпадне в несъстоятелност или са налице проблеми в разплащането с контрахенти (хотели, превозвачи, ресторанти и др).

А разпоредбата на чл. 103 ал. 5 от ЗТ е специална по отношение на нормите на КЗ, регламентиращи имуществените застраховки, и следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят по застраховката „Отговорност на туроператора“ поема риска от настъпване на застрахователното събитие за всички договори за туристическо пътуване, които са сключени и заплатени в периода на действие на застраховката, дори и застрахователното събитие (неизпълнението на договорните задължения на туроператора) да настъпва след прекратяване на застраховката.

Под „прекратяване на договора за застраховка“ се има предвид не само предсрочното прекратяване (например поради неплащане на вноски от застрахователната премия), но и изтичане на срока на застрахователния договор.

В сила е общото правило, че по задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“ застрахователят трябва да възстанови платеното за туристическия пакет, без да е необходимо потребителят да доказва причините, поради които туроператорът не му е предоставил туристическите услуги или не го е обезщетил.

Дори да се приеме, че термините „неплатежоспособност“ и „несъстоятелност“ визират съответните решения по чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския закон, то посочването и на „неразплащане с контрагенти“ води до извода, че задължението на застрахователя е общо и касае всички случаи на невъзстановени суми от туроператора по неизпълнени туристически пакети. Противно на смисъла на обезпечителната застрахователна отговорност е да се приеме, че се дължи застрахователно обезщетение, ако се установи от потребителя, че туроператорът има проблеми при разплащане с контрахенти, но не и ако туроператорът е просто недобросъвестен и въпреки липсата на такива проблеми отказва да изпълни задълженията си.

Отделно, в целия раздел липсва препращане към норми на ТЗ и не изглежда, че целта на закона е да се иска от потребителя винаги да инициира производство несъстоятелност на туроператора, за да може да докаже „неплатежоспособност“ на същия. Предназначението на уредбата е обезпечаване на задълженията на туроператора и бързо възстановяване на платените суми за неизпълнени туристически услуги от платежоспособно трето лице застраховател.

Следователно т. нар. „неплатежоспособност“ не е тази по ТЗ, касаеща производство по несъстоятелност и може да се докаже и като обикновена липса на плащане в разумен срок – в този смисъл е и решение № 1364/ 2024 г. на Софийски градски съд.

Тежест на доказване

Така, по иска с правно основание чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. с чл. 97, ал. 1 вр. с чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от Закона за туризма, вр. с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в тежест на ищеца е да установи следните факти:

1) наличието на валидно правоотношение по застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника – застраховател и туроператора, обезпечаваща всички плащания по договора за туристически пакет;

2) направено от ищеца плащане в полза на туроператора по договор за туристически пакет, с посочената дестинация;

3) виновно неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, което събитие да представлява покрит риск по застрахователния договор.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника може да е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже напр. обстоятелствата, на които основава правопогасяващите си възражения, като изпълнение на уговорените туристически услуги или че парите са върнати на ищеца от туроператора.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

Използвани източници:

  • Закон за туризма;
  • Кодекс за застраховането.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).