pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и в гр. София
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Нормата на чл. 576 от Гражданския процесуален кодекс изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните действия.    

Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици.

Съгласно чл. 576 ГПК, нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.

Тази норма диференцира нотариалното нищожно действие в две основни групи случаи.

На първо място, нищожност е налице, когато нотариусът не е имал право да извърши съответното нотариално действие.

Законът изрично препраща към разпоредбите на:

• чл. 569 – От компетентност на нотариуса са производствата, по реда на които се извършват:

1. правни сделки с нотариални актове;

2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;

3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;

4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;

5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;

6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2;

7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;

8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.

• чл. 570, ал. 1 – Спрямо принципа за местната компетентност нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът;
• чл. 573, ал. 1 – Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район;
• чл. 574 – Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия;
• чл. 575 – (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, когато страна в нотариалното производство или участващо в него лице са самият нотариус, неговият съпруг или лицето, с което живее във фактическо съпружеско съжителство, роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен, а така също и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство.

(2) Забраната по ал. 1 се прилага и в случаите, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.

На второ място, нотариалното действие е нищожно, когато при извършването му са нарушени изрично посочени от закона изисквания.

Това са нарушения на:

• чл. 578, ал. 4 – относно личното явяване на участващите лица при извършването на нотариалното действие;

• чл. 579 – (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.

(2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 (частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели), като актът не се приподписва от свидетели.

(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт;

• чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 – относно отбелязването в нотариалния акт на годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаването на нотариалния акт, данните за страните, съдържанието на акта, подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса;

• чл. 582 –  когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач;

• чл. 583 – (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.

(2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава преводач на български жестов език, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че преводачът на български жестов език и тези лица взаимно се разбират.

(3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта;

• чл. 589, ал. 2 – При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 – 585.

Следователно не всяко нарушение на правилата за извършване на нотариално удостоверяване води до неговата нищожност. При преценка на валидността на конкретно нотариално удостоверяване следва да се установи дали допуснатото нарушение попада сред изрично посочените в чл. 576 ГПК хипотези.

Нотариалните действия са формални действия, но според релевантната съдебна практика, не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на горепосочените обстоятелства при нотариалното удостоверяване е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК.

В реш. № 60/ 2016 г. на ВКС, се приема, че когато индивидуализацията на лицата по чл. 580, т. 3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части – при изписване на пълното име, личните данни, или единния граждански номер на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалните действия.     

Поправката или добавката на вече издаден нотариален акт

се извършва с нов нотариален акт, в който по недвусмислен начин следва да е отразено какво точно се поправя или добавя, като тя следва да внесе яснота, съответстваща на действителното правно положение, без да рефлектира върху цялостното смислово съдържание на поправяния акт, така че, при общия му прочит, поправеният, респ. добавеният текст да съставляват едно цяло с останалото съдържание на основния акт. При несъобразяване с гореизложеното изискване към производството по чл. 579, ал. 3 ГПК поправката или добавката са нищожни нотариални удостоверявания съгласно чл. 576 ГПК (реш. № 50021/ 2023 г., ВКС). 

Нарушения, които не водят до нищожност

Нарушение на задължението на нотариуса по чл. 586, ал. 1 ГПК да провери собствеността на прехвърлителя (обосновано с доводите на ищеца, че липсват доказателства за идентичност на имотите по нотариалния акт от 1983 г. и имотите по регулацията от 1988 г., както и документ за собственост на част от сградите) не е сред нарушенията, с които чл. 576 ГПК свързва с нищожност на нотариалното действие (реш. № 94/ 2025 г., ВКС). 

Нищожността на нотариалното действие по чл. 576 ГПК се отнася до самото нотариално производство и удостоверителното действие на нотариуса. В зависимост от конкретния случай обаче порокът може да има отражение и върху действителността на удостоверената сделка.

Така например, в реш. № 39/ 1999 г., се казва, че нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици. Когато е нищожен нотариален акт за сделка по чл. 18 от ЗЗД (договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт), удостоверената сделка няма да породи правни последици и нищожният акт няма да се ползва с доказателствена сила. Тази нищожност не може да бъде поправена.  

Докато в реш. № 217/ 2019 г., върховните касационни съдии постановяват, че нотариалното удостоверяване при пълномощното е нищожно, но това не означава че осъществена от пълномощника сделка е засегната от същата абсолютна нищожност.

При установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че пълномощникът е действал без представителна власт при прехвърлянето на имота. Порокът при упълномощаването не води до възприетата от съдилищата абсолютна нищожност на сделката по разпореждане с имота и не изключва възможността за потвърждаване – от наследници на представлявания включително.

Ако темата Ви засяга лично и търсите адвокат, не се колебайте да се свържете с мен!

За мен

Начало

Използвани източници:

• Граждански процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.

*Изображението към настоящата статия е илюстративно и е създадено с помощта на изкуствен интелект (AI).