Деликтът (непозволено увреждане) при нападение от куче, съответно със стопанин или без

След трагичния инцидент от края на март 2023 г. в гр. Долна Оряховица, когато млада жена беше нахапана до смърт от глутница кучета, на преден план се поставят въпросите за отговорността и нейното реализиране. Без претенции за изчерпателност, както винаги, настоящата публикация ще разгледа задълженията спрямо животните на органите на изпълнителната и местната власт, и собствениците на кучета, така, както са разписани в различни нормативни актове и правораздавателната дейност в това отношение на Върховния касационен съд.

Като за начало, би било любопитно да се научи, че някои от американските щати, са признали правилото за „едно ухапване“, което означава, че при липса на информация, която предполага, че кучето може да бъде необичайно опасно за другите, собственикът на куче не може да бъде държан отговорен за първото нараняване от ухапване, причинено от неговото куче. От друга страна, напр. в Глава 435 – Щети от кучета на човек или имущество, Разд. 22-357, от Общия устав на Кънектикът, се предвижда, че не се носи отговорност, ако лицето, ухапано от кучето, е навлязло или е участвало в правонарушение, или е дразнело, малтретирало или измъчвало кучето.

И така, безстопанствено куче е такова, което не е в определено за това място или в дом и няма стопанин с него.

По – конкретно, според текста на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба №4 от 2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор.

Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните, Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, а общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община. Надзорът и грижите за безстопанствени кучета се осъществяват от общините. В чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, е закрепено задължението на отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните и общините да вземат мерки за осуетяване на агресивно поведение на кучетата към хората. А чл. 11 от горепосочената Наредба, регламентира, че залавянето на агресивни кучета се извършва и при подаден сигнал до общината, когато трябва да се направи и проверка с участието на ветеринарни лекари, като могат да участват и представители на организации за защита на животните.

Затова и органите на местната власт осъществяват контрол (чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ):

  • за изоставяне на животни на територията на общината;
  • за идентификация и регистрация на кучета;
  • за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община;
  • върху кучетата и временните приюти.

Според формираната трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решения № 368/ 2015г., № 488/ 2012 г., № 308/ 2018 г., № 383/ 2010 г.), за да бъде ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД („този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа”) за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2, чл. 59 ЗЗЖ. Екскулпирането (освобождаването от отговорност) е възможно, само ако общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината.

Когато кучето има собственик

Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни – както го задължава чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ. Освен това, нормата на чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринаро-медицинската дейност сочи, че който отглежда домашни любимци е задължен да вземе мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.

Отделно от това, в общините са в сила и нормативни актове уреждащи реда и условията на отглеждане на животни компаньони на техните територии. Например приетата и действаща в Община Стара Загора (с Решение № 1195 от 25.10.2017 г., в сила от 26.11.2017 г., изм. С Решение № 308/24.07.2019 г. на АС Старг. Загора, в сила от 27.04.2020 г.) предвижда, че всеки който отглежда куче, е длъжен да осъществява контрол върху поведението му, както и има задължение да следи кучето да не напуска мястото си за отглеждане. Съгласно чл.  10, ал. 2 от Наредбата не се допуска лице под  14 години да води агресивно куче, такова от едра порода или от породите „Питбул“ и „Бултериер“ на обществени места. А съобразно чл. 12, ал. З, не се разрешава свободното пускане на животни компаньони извън изрично обособените със заповед на кмета на Община Стара Загора обособени площи за тази цел.

На следващо място, приложение намира и Наредба № 39/ 01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености /изд. от МЗХ, обн.  ДВ, бр.1/06.01.2009 г./. Изрично разпоредбата на чл. 9 от която, постановява, че всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, носи отговорност за вредите, причинени от личната си неспособност да взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8, в която норма е предвидено, че всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на живота и здравето на хората и животните, а в случай, че животното е куче, което е агресивно, задължението е да се води винаги и навсякъде само на повод и с намордник.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Всеки собственик, или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното. Отговорността не отпада и в случаите, когато животното е избягало.

В практиката на ВКС – решение № 309/ 2014 г. е изяснено, че отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, а нарушаването на това задължение, когато от това са произтекли вреди за друго лице, е основание за ангажиране на деликтната отговорност. Възможно е при причиняване на деликта вещта да е била под надзора на друго лице, в който случай, както е предвидено в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, това трето лице заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия.

Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е обективна /безвиновна/ – каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. Тя не зависи от поведението на собственика на кучето или надзираващия го, нито от това къде е настъпил инцидента, а от връзката между вредите и действията на животното. В решение № 249/ 2012 г. на ВКС е разяснено още, че тази отговорност не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност. Когато кучето е от агресивна порода, собственикът и/или лицето, под чийто надзор е, са длъжни да поставят животното при такива условия и да го контролират така, че да не се допускат инциденти, в противен случай – носят отговорност за причинените от поведението на кучето вреди. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. 

Така, могат да се изведат следните кумулативни предпоставки, за да се породи отговорността по чл. 50 ЗЗД:

  • настъпили вреди – имуществени и/или неимуществени,
  • вредите да са причинени от животно,
  • то да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира,
  • бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира животното,
  • причинна връзка между бездействието и вредите.

Доказателствената тежест

По иск за вреди от нараняване от куче, в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговият собственик на основание по чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря и общината на основание по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) – чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/ или след инцидента (в този смисъл Решение № 308/ 2018 г., ВКС).

В тежест на ответника, когато напр. е община, е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа т.е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им.

Неимуществените вреди

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди“ се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата среда и други.

Използвани източници:

  • Закон за задълженията и договорите;
  • Закона за ветеринаро-медицинската дейност;
  • Закон за защита на животните;
  • Наредба № 39/ 01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености;
  • Наредба № 4 от 2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html