Декриминализацията на наркотичните вещества за „лична употреба“

malka

Повече от половин век след констатацията в преамбюла на Единната конвенция по упойващите вещества, че

„наркоманията е бедствие за отделния индивид и представлява социална и икономическа опасност за човечеството“,

по-силна от всякога е повсеместната тенденция за декриминализация на наркотичните вещества. Дали се налага, поради безпомощност на отделните държави да овладеят ситуацията, дали един ще погледне на този, може би опасен, тренд, със снизхождение, а друг с антагонизъм, безспорното в случая е, че наркотиците представляват един крайно комплициран проблем, поради своята общозначимост, поради обекта на въздействие в частност – човешкото здраве. Следващите редове наблягат на аспекта „лична консумация“, съобразно модификациите в българския углавен кодекс и препратка към няколко чужди законодателства.

Статуквото в България през годините

Наказателният кодекс от 1968 г., в чл.354, ал.1, конкретизира санкции за неразрешеното придобиване, държане, отчуждаване, предаване другиму, на „силно действащо отровно или упойващо вещество, поставено под разрешителен режим“. През 1975 г. в НК, за първи път са поместени формулировки, регламентиращи деяния свързани с наркотични вещества, сред които: изготвяне, държане, превозване, продажба, предписване от лекар. Предвидените наказания, що се касае за наркотични вещества за „лична употреба“, са до 2 години лишаване от свобода или поправителен труд.

Следващите радикални промени се отнасят към 2000 г., когато е декриминализирана еднократната доза. Окончателната редакция на чл.354, ал.3, е регламентирала ненаказуемост на лице, което придобива, съхранява, държи или пренася наркотични вещества или техни аналози, ако лицето е зависимо и количеството вещество е в размери, сочещи, че е за еднократна употреба.  Същевременно наказанията за деяния, свързани с „високорискови“ наркотици, се увеличават.

Тук ще отворя една скоба, в контекста на „рисковите“ и „високорисковите“ наркотични субстанции. Тази диференциация, част от влезлия в сила през 1999 г. Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, може да се каже, е достижение на холандската легислатура –  нормативния акт за наркотиците от 1976 г. Този закон ги разграничава според вредата, която носят и спрямо това, предвижда различни наказания. В наши дни, дори в Румъния, която води далеч по-рестриктивна политика към дрогата, в сравнение с повечето европейски държави, дериватната от конопа марихуана е поставена в по-малорисковата категория, за разлика от България (Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични).

Хронологично, се спираме на 2004 г., когато сред обществения отзвук, че осъществяващите пласмента на дрога не носят в себе си големи количества, за да бъдат уличени като консуматори, притежаването на еднократна доза е отново инкриминирано деяние. Следва 2006 г., където според мотивите към измененията в НК, отново се обособява дейността на употребяващите наркотици от дейността на произвеждащите и разпространяващите.

Но еднократната дозировка продължава да влече след себе си наказателна отговорност.

Намалени са наказания за престъпления, релевантни на наркотичните вещества, а освен това, „в съответствие с практиките на държавите – членки на ЕС“, е въведена глоба за маловажни случаи.

De lege lata, притежаването на наркотична субстанция, в количество за лична консумация (еднократна доза), е престъпление. Би могло да попадне в обхвата на „маловажен случай“ – чл.354а, ал.5 (санкция глоба, до 1000лв). А ДР, чл.93, т.9, дефинират какво е „маловажен случай“ – „този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид“. Съдебната практика сочи, че не винаги фактор, като ниска цена на притежаван наркотик, може да обоснове малозначителност – пример е реш. 237/2012 г. ВКС, където за 19 таблетки, с активна съставка клопазенам, на стойност 5лв, съдът счита, че „стойността на предмета на престъпление действително е ниска, но количеството, както и качеството на инкриминираното наркотично вещество не дават основание за извод, че деянието е с ниска степен на обществена опасност”.

Проспект към някои чуждестранни закони

В епицентъра на Европа – Германия, съгл. Закона за наркотичните вещества (BtMG), § 29, ал.5, съдът може да не наложи наказание за наркотични вещества в малки количества, за лична употреба, а според § 31а, ал.1 – може да не се образува досъдебно производство, ако се касае за наркотици в малки количества, за лична употреба.

През 2001 г. Португалия декриминализира притежаването на малки количества от всички видове наркотици в отговор на катастрофална епидемия от хероинова зависимост. Същевременно, инвестира средствата, които биха се изразходвали за полицейска дейност и наказателно преследване за притежание на наркотици, в центрове за лечение на зависимости и програми, целящи подпомагане на социалната реинтеграция на пристрастените лица.

В Румъния, въпреки разхлабените санкции последните години, отглеждането, покупката, притежанието, на наркотични вещества за лична употреба, от категорията на рисковите (a priori отбелязах, че марихуаната в северната ни съседка спада към по-леките), подлежи на наказание лишаване от свобода от 3 месеца до 2 г. или глоба, а за високорисковите – само лишаване от свобода до 3 г. (чл.4 от Закон №143/2000 относно борбата с незаконния трафик и употреба на наркотици).

Докато въпроса pro et contra декриминализацията, остава отворен, аргумент в нечия посока може би ще внесе и изявлението на правителството на либерална Холандия : „Наказателното право има много малка роля в предотвратяването на индивидуалната злоупотреба с наркотици“.

Източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *